Хамелеоновата гъба (Laccaria laccata) представлява вид базидиева гъба, която е подходяща за консумация. Разпространена е най-вече в Северна Америка и Европа. Среща се още в Мексико и Коста Рика. Тя се причислява към род Laccaria и семейство Hydnangiaceae.
В англоговорящите страни тя известна с наименованията the deceiver и waxy laccaria. Във Франция е позната като Laccaire laqué, а в Германия я наричат Rötliche Lacktrichterling и Rote Lackpilz. В Русия хамелеоновата гъба се казва Лаковица лаковая.
Хамелеоновата гъба притежава външни белези, които я правят лесно забележима. Най-напред прави впечатление формата на нейната гугла - тя е полусферична. Нейният диаметър обикновено достига най-много до шест сантиметра. Както и при другите видове и тук с течение на времето гугличката се разперва и става почти плоска. Различното при Laccaria laccata обаче е, че с възрастта в средата на шапчицата се получава нещо като хлътване навътре.
Тази част от гъбата е обагрена в розово до кафяво. Срещат се екземпляри, оцветени в червеникаво и ръждиво. При някои се появява и виолетов нюанс. При младите гъби повърхността е гладка и гола, а при възрастните се покрива с люспици. Отначало ръбът на хамелеоновата гъба е подгънат в посока към пънчето, но по-късно се изправя.
Laccaria laccata притежава тънко и меко месо. То също така е еластично и сочно. Обагрено е в същите тонове като гугличката. Месото е приятно на вкус, притежаващо примамлив гъбен аромат. Това прави тези гъби предпочитан продукт в готварството.
При този вид гъба пластинките не са разположени особено на гъсто. Те са дебели и след като спорите узреят, по тях се натрупва праховиден налеп. Що се отнася до спорите на хамелеоновата гъба - те са заоблени, снабдени с образования, приличащи на бодлички.
Те са покрити с белезникав споров прашец. Пънчето на Laccaria laccata е високо между пет и десет сантиметра. То е с формата на цилиндър и обагрено в същите цветове като шапката на съответната гъба. Пънчето е плътно, с жилава консистенция. То се отличава с влакнеста повърхност.
Събиране на хамелеонова гъба
Събирането на гъби е интересно и вълнуващо занимание, което носи голяма наслада на гъбарите, но нека не забравяме, че то трябва да се извършва само в присъствието на опитни познавачи. В противен случай винаги съществува риск да бъде откъсната неядлива гъба, а това от своя страна може да доведе до тежки здравословни последици.
Ако сте убедени в своите умения, спокойно можете да се отправите в търсене нахамелеоновата гъба. Опитните гъбари веднага ще се досетят, че тя се среща както в широколистни и иглолистни гори, така и в смесените.
Трябва да се търси най-вече сред храсталаци, но не е изключено да има екземпляри от вида и по тучните пасища или горските поляни. За присъствието на Laccaria laccata трябва да се следи и през лято, и през есента. Характерното за този вид гъба е, че променя своите багри в зависимост от времето.
Непроменлив остава обаче нюансът на ламелите. Прието е, че точно те са отличителен белег на хамелеоновата гъба. В България е разпространена и аметистовата хамелеонова гъба /Laccaria amethystina/, позната и като лилавка и аметистова гъба.
Неопитното око би могло да сбърка двете гъби. Старите гъбари обаче знаят, че аметистовата хамелеонова гъба се различава по виолетовото оцветяване на своята гугличка. В същата боя са оцветени нейните ламели, пънчето и споровият прашец. Иначе и аметистовата хамелеонова гъба е подходяща за консумация.
Готвене на хамелеонова гъба
Хамелеоновата гъба е ядлива гъба, която успешно се употребява в кулинарията, независимо от малките си размери. Тя традиционно присъства в менюто на жителите на Оахака, Мексико. Подходяща е за подлагане на варене, печене, пържене, мариноване. Тя може да се приготви самостоятелно или да се комбинира със зарзават: спанак, лапад, коприва, лук, чесън, моркови, домати.
Съчетава се и с други гъби. Успешно може да се ползва в ризото, различни видове паста, салати, сосове, супи, разядки, пастети, запеканки. Хамелеоновата гъба става особено крехка и апетитна, когато поеме от сметана или разтопено краве масло. Подправя се със свеж копър и магданоз, лимонов сок, черен пипер, червен пипер, кимион, девесил, босилек, майорана и др.
Ползи от хамелеонова гъба
Похапването на хамелeонова гъба ни се отразява положително по ред причини. Тя е източник на витамини от В-група, чиито прием от своя страна влияе добре на нервната и сърдечно-съдовата система. В хамелеоновата гъба се съдържа и витамин D, за който пък знаем, че е важен за здравината на костите. Той се набавя най-вече чрез слънчевата светлина, но когато нямаме време да се излагаме достатъчно дълго на слънце, най-добре да го приемаме чрез храната.
Приемът на витамин D, освен че се грижи за здравината на костите, ноктите и косата, предпазва от поява на остеопороза. От хамелеоновата гъба можем да си набавим и известно количество витамин Е. Той пък е полезен, защото предпазва от запушване на кръвоносните съдове, грижи се за здравия и красив вид на кожата ни и предпазва от някои ракови болести.
Изследвания сочат, че този витамин е особено полезен за хората, които спортуват активно или са подложени на изтощителен физически труд. Учените също така са на мнение, че приемът на витамин Е помага в предпазването от коварната болест Алцхаймер.
