От времето на египетските фараони, през Средновековието та чак до ден днешен кимионът е една от най-известните подправки, които намират широко приложение в кулинарията. Кимионът се отличава с доста силна миризма и специфичен натрапчив вкус, който е изключително подходящ за приготвянето на месни ястия. В наши дни, кимионът редовно се прибавя към различни колбаси от млени и кълцани меса, както и към домашни наденици и суджуци.
Към тях е най-удачно кимионът да се прибави смлян или на прах. Вкусът на кимиона може да се усети като съставка на кърито и на гарам масала, която подсказва, че кимионът е сред най-обичаните и предпочитани от индийците подправки. Латиноамериканците и арабите също имат афинитет към неповторимия вкус на кимион.
По своята същност кимионът е двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение - диворастящо и култивирано. Латинското наименование е Cuminum cyminum, като кимионът принадлежи към към семейството на магданоз и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae). Коренът на кимиона е месест и има вретеновидна горма. През втората година той достига до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина. Стъблото на кимиона е високо около 20-30 см, като е силно разклонено, кухо и има тънки надлъжни ребра. Листата са от вида сложноперести.
Цветовете на кимион се отличават с дребните си размери, като са бели или бледорозови на цвят. Обикновено плодът е кестеняв, отстрани сплескан с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, съставен е от две половинки. При узряването двете половинки на плодчетата се отделят една от друга, като се крепят само в долната си част за дръжката. Най-добре е да се употребяват само зрелите плодчета на кимиона. Щом достигнат зрялост те много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване.
Кимионът цъфти предимно през май-юни. Плодът е готов за бране щом стане тьмнокестеняв на цвят. Изсушеното семе на кимиона има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Химическото му съдържание е 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.
История на кимиона
Популярността на кимиона като подправка е известна още в древен Египет. Доказателство за това са намерените плодове на кимиона в древните египетски гробници. За кимионови зърна се говори дори и в Библията. По нататък, по време на римските императори кимионът се е третирал както като подправка, така и като лечебно растение.
Плиний разказва как Нерон бил измамен от свой поданик, който известно време поглъщал отвара от кимион, която предизвиква силно побледняване на кожата. Измъченият, блед вид на кожата на римския поданик накарала Нерон да се съгласи със всичките му искания.
Родината на кимиона са земите на Средна Азия, но днес той се отглежда предимно в Средиземноморските страни, където е култивирана първоначално. Най-големи плантации с кимион има в Мароко, Египет, Индия, Сирия, Северна Америка и Чили.
Състав на кимиона
Кимионът съдържа етерично масло, белтъчини, мазнини, дъбилни вещества, оцетна киселина, смолисти вещества, флавоноидите кемпферол и кверцетин. Наземната част на растението също съдържа кемпферол и кверцетин, както и изорамнетин.
Готвене с кимион
Латиноамериканците, както и арабите редовно използват кимион за подправянето на своите ястия. Кимионът влиза в състава на много видове къри и гарам масала. Намира и приложение в колбасарската промишленост, защото притежава добри консервиращи свойства.
В България кимионът също се радва на широка популярност. Често кимион се прибавя като ароматизатор към тестени изделия. Кимионът е задължителна подправка за приготвяне на ястия от смляно месо, както и на кисело зеле с месо, зеле с ориз, продукти, приготвени на скара, солени бисквити и др. Кимионът влиза и като съставка при приготвянето на различни ликьори.
Ползи от кимиона
Народната медицина отдавна прилага благоприятните влияния на кимиона върху човешкия организъм. Доказано е, че кимионът има газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително свойство. Полезните свойства на кимиона са свързани на първо място с храносмилателната система.
Той стимулира апетита, както и стомашната, панкреатична и жлъчна секреция, като успоредно успокоява спазмите и отстранява газовете от червата. Кимионът може да увеличи кърмата и действа противовъзпалително на дихателните пътища. Извлеченото от растението етерично кимионово масло е полезно средство за засилване и хармонизиране на защитните сили на организма.
Етеричното масло от кимион е доста полезно и при различни алергични състояния. Укрепващите имунната система процеси са съпроводени с предразположението към проява на свръхчувствителност и алергични пристъпи. Кимионът е доказано средство при алергия, алергия към прах и полени, както и при невродермит.
Освен това, кимионовото масло способства за понижаване на кръвната захар и проявява бактерициден, противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. Маслото от кимион оказва благоприятно действие и при менструални проблеми. Освен това семената на кимиона съдържат желязо и подобряват състоянието на черния дроб.
Кимионът може да подпомогне загубата на тегло, тъй като редуцира излишните мазнини в организма. Регулира и нивата на лошия холестерол.
Народна медицина с кимион
Кимионът е признато народно средство при проблеми с бъбреците, черния дроб, червата и стомаха. Отварата от кимион помага и при болезнен запек. За да си приготвите лековита отара са ви необходими чаена лъжичка кимион и половин литър вода. След като водата кипне се прибавя кимонът на прах и се вари 2 минути. Отварата се маха от котлона и се оставя да престои около 2 часа, след което се прецежда и се изпива в рамките на 1 ден. При проблеми с белите дробове се препоръчва сдъвкването на цели зърна кимон.
Вреди от кимиона
Кимионът има способността да дразни жлезите на храносмилателната система и да възбужда апетита. Не е добре да употребяваме по-големи количества от подправката, защото тя е в състояние да предизвика възпаление на стомашната лигавица. Макар че има свойството да премахва газовете, кимионът може да причини киселини при по-чувствителните хора.
Намиращото се в семената на кимона олио е силно летливо, което означава, че прието в по-големи количества може да причини увреждане на бъбреците и черния дроб.
Бременните жени със сигурност трябва да избягват кимиона и маслото от него, защото съществува риск от загуба на плода или преждевременно раждане.
Кимионът също така има и наркотични свойства. Семената му трябва да се приемат с повишено внимание, тъй като могат да причинят сънливост, умствена умора и гадене.
Големите количества кимион понижават нивата на кръвната захар в организма. Това трябва да се вземе предвид от хора, които имат колебания в нивата на захарта.
Понякога кимионът причинява кожни обриви и дори алергии. Хората, които са с по-чувствителна кожа и са склонни към алергични реакции трябва да го избягват.
Разбира се, всички тези изброени негативни ефекти могат да се проявят при много голям прием от подправката. Малките количества кимион са безвредни и дори полезни за здравето.
Коментари