Бисерна гъба

Бисерната гъба /Amanita rubescens/ представлява базидиева гъба, принадлежаща към род Мухоморка и семейство Мухоморкови /Amanitaceae/. В някои краища на страната тя се нарича още перла и бисерка. Amanita rubescens е разпространена в Европа и Северна Америка.

Представители на вида са срещани и в Южна Африка. Предполага се, че е успяла да попадне там, след като европейци са транспортирали дървен материал. Английското название на гъбата е Blusher, а немското- Perlpilz. Във Франция видът е познат като Amanite rougissante, а в Русия - с името Мухомор серо-розовый.

Първоначално бисерната гъба има кълбовидна гугла, която с напредването на времето се разперва и става почти плоска. Тя е обагрена в розово или червеникаво-кафяво. При различните екземпляри диаметърът на гуглата варира между 5 и 15 сантиметра. По повърхността има брадавици, които са почти сивеещи. Месото на Amanita rubescens е бяло на цвят. Той е дебело, но крехко. Ако бъде наранено, започва да придобива червеникави нюанси. Притежава едва доловима характерна миризма, а на вкус е приятно.

При младите индивиди пластинките са бели, а в последствие придобиват червеникави багри. Те са тънки и свободни от пънчето на гъбата. Спорите при Amanita rubescens са с елипсовидна форма, а спорният прашец е бял. Пънчето на бисерната гъба е тънко, с формата на цилиндър. Достига дължина от 11 до 15 сантиметра. Първоначално то е плътно, но после става кухо. То е бяло и притежава остатъци от общото покривало.

Събиране на бисерна гъба

Събирането на бисерна гъба не се препоръчва на неопитни гъбари, тъй като съществува опасност тя да бъде объркана с друг вид. Иначе най-подходящото време за бране на Amanita rubescens е периодът между месеците май и октомври. Тя може да бъде открита и в широколистни, и в иглолистни гори. Смята се за доста разпространена както в низините, така и в планинските места. Може да се види и в парковете на градовете.

Когато берете тази гъба, трябва да сте много внимателни, тъй като можете да я сбъркате с отровната пантерка – Amanita pantherina. Все пак между двете съществуват известни разлики. При пантерката пънчето е основно бяло, докато при бисерката добива розов нюанс в долния си край.

При пантерката ламелите се запазват бели през цялото време, докато при бисерната гъба порозовяват с възрастта. Другата разликата е, че при натиск и нараняване бисерката изменя цвета на месото си, докато при пантерката подобна реакция не се забелязва.

Amanita rubescens може да бъде сбъркана още с гъстопетниста мухоморка /Amanita excelsa/, която не е отровна, но не се отличава с кой знае какви вкусови качества. Гъстопетнистата мухоморка се откроява от бисерката по сиво-кафявата багра на гуглата. При нея при нараняване месото също не променя своя цвят.

Потенциален двойник на бисерката се явява и гъбата Amanita franchetii, която е неядлива. Тя се отличава по това, че има жълтеникави или кремави парченца от общото покривало. В този случай наранените месни части запазват първоначалното си оцветяване.

Готвене на бисерна гъба

Бисерната гъба има страхотни вкусови качества. Тя присъства на трапезата на много народи. Месото на Amanita rubescens притежава приятен гъбен вкус и ненатрапчив аромат. Използва се само след премахване на кожата и подлагане на някаква термична обработка. Вари се минимум петнадесет минути. Става за печене, пържене и паниране. Подходяща е за супи, яхнии, салати, пастети и разядки.

Предлагаме ви рецепта с бисерна гъба, която се приготвя много лесно.

Необходимите продукти: 500 г бисерна гъба, 3 кисели краставички, 8-10 зелени маслини (без костилка), 2 скилидки чесън, 5 супени лъжици царевица (от консерва), 1 стрък копър, зехтин, сол, риган, черен пипер

Начин на приготвяне: Гъбите се почистват и се измиват. Поставят се в кипяща подсолена вода. Държат се на огъня до пълно сваряване. След това се отцеждат и се нарязват на късчета. При тях се поставят нарязаните на колелца кисели краставички и маслини, счуканият чесън, царевицата, наситненият копър и останалите подправки. Разбърква се и се поднася.

Ползи от бисерна гъба

Похапването на бисерната гъба има своите преимущества. Amanita rubescens съдържа около пет процента бетаин, който играе важна роля за метаболизма. Бетаинът е важно вещество, което е от значение за правилното усвояване на белтъците в човешкия организъм. Въпросното вещество е важно и за функцията на черния дроб.

Бисерната гъба е източник навитамин В1, витамин В2 и фосфорни съединения. Учените отбелязват, че в бисерната гъба се съдържат големи количества селен. Припомняме, че селенът трябва да се приема редовно, за да се радваме на добър минерален баланс. Освен това той се грижи за еластичността на кожата и я прави да изглежда гладка и млада. Селенът също така е от значение за състоянието на очите.

Той облекчава неприятните симптоми при менопауза. Това са достатъчно добри причини представителките на нежния пол да обърнат повече внимание на бисерната гъба. Похапването на Amanita rubescens действа общоукрепващо и енергизиращо. Така че този вид гъба трябва да присъства най-вече в менюто на хората, които се оплакват от физическа или умствена умора.