Гъбите мухоморки
Когато говорим за отровни гъби, веднага се сещаме за мухоморките. Това семейство си е спечелило печална слава по много причини -от неговите редици излизат едни от смъртоносно отровните гъби като бялата мухоморка, но и едни от най-красивите отровни представители, като червената мухоморка. От това семейство гъби се произвеждат и лекарства, а халюциногенните ефекти, причинявани от мухоморки, са описани в легендите и приказките. Достатъчно е да си спомним за Алиса в страната на чудесата, където на вратата между две действителности момичето изпитва ефектите на опиянението на мухоморките.
Отрова и амброзия са част от широкото поле на възможности на представителите на това семейство. Кое е повече- отровата или амброзията? Със сигурност отровната същност на тези гъби ги прави толкова известни и изостря вниманието върху тях.
Славата им се дължи в голяма степен на бялата мухоморка-един от ярките представители на отровните гъби у нас и по света.
Бяла мухоморка
Amanita virosa е латинското название на бялата мухоморка. Наричат я още Ангелът на смъртта, което е показателно за нейното действие.
Тя е отровна гъба, произхождаща от Европа, където е известна и като Ангел унищожител.
Бялата мухоморка е силно токсична гъба и е отговорна за тежки отравяния. Изяждането само на една шапка от гъбата е достатъчно, за да убие възрастен човек. Симптомите на отравяне обикновено се появяват няколко часа след консумация, а това забавяне може да затрудни лечението.
Често хората, хоспитализирани в късен епизод на отравяне, могат да бъдат спасени само чрез голяма операция и чернодробна трансплантация и дори тогава възстановяването е несигурен, болезнен и продължителен процес. Това налага отлично познаване на гъбата и много внимание при консумацията на нейния ядлив двойник.
Таксономия и етимилогия на бяла мухоморка
Първоначално гъбата е описана от шведския миколог Елиас Магнус Фрис и наречена Agaricus virosus, тъй като повечето хрилни гъби първоначално са били поставени в гигантски род Agaricus, а сега преразпределен в много други родове. Приетото сега научно наименование Amanita virosa датира от публикация от 1836 година и е дело на френския миколог Луи -Адолф Бертийон.
Специфичният епитет означава токсичен.
Общото име Destroying Angel се прилага както в Европа, така и в Северна Америка за два други доста често срещани члена на рода Amanita. Те са Amanita bisporigera и Amanita ocreata, които най-често се срещат съответно в източна Северна Америка и западна Северна Америка. Във Франция Amanita verna е доста често срещана гъба и трудно се различава от Amanita virosa.
Разпространение и местообитание на бяла мухоморка
Бялата мухоморка се среща в широколистни и смесени гори в края на лятото и есента, особено в смесените, където преобладава комбинацията с бук и кестен, но също и с бор, смърч и ела.
Както при повечето видове Amanita, този вид образува взаимноизгодна, ектомикоризна връзка с корените на тези дървета, подпомагащи нейното израстване.
Интересна информация е, че всички видове Amanita образуват ектомикоризни връзки с корените на определени дървета. Така ангелите унищожители растат в или близо до краищата на горите. Те могат да бъдат намерени и на тревни площи или тревисти ливади в близост до дървета или храсти.
Описание на бяла мухоморка
Бялата мухоморка пониква като бяла, яйцевидна гъба, покрита с универсален воал. Докато се разширява при растежа, плодното тяло с форма на гъба се освобождава, въпреки че по краищата на шапката могат да останат накъсани петна от воала.
Шапката първоначално е с форма на конус с обърнати ръбове, преди да стане полусферична и сплескана с диаметър до 12 сантиметра.
Шапката често има отличителен издатина, може да се обели и е бяла, въпреки че центърът може да е с цвят на слонова кост.
Свободните хриле са бели, както и стъблото, и волвата.
Стеблото е цилиндрично, високо до 10 см, с диаметър до 1, 5 сантиметра, кухо, в основата задебелено.
Отпечатъкът от спори е бял, а спорите са полукълбовидни и дълги 7-10 микрона. Те се оцветяват във виолетово, ако се пробват с реактив.
Месото е бяло, с миризма, напомняща на репички, и става ярко жълто под въздействието на натриев хидроксид.
Токсичност на бялата мухоморка и мерки при отравяне
Бялата мухоморка се счита за една от най-отровните гъби в природата. Особено опасна е, защото лесно се бърка с популярната печурка, която е ядливият двойник на бялата мухоморка.
Някои миколози я приемат като разновидност на зелената мухоморка, тъй като двете имат доста сходни показатели.
Плодното тяло на бялата мухоморка съдържа както аматоксини, така и фалотоксини - силно отровни компоненти.
Аматоксините се състоят от поне осем съединения и са изолирани през 1941 година от Хайнрих Виланд и Рудолф Халермайер от Мюнхенския университет.
От аматоксините α-Amanitin е главният компонент и заедно с β-Amanitin вероятно е причинител на токсичните ефекти. Техният основен токсичен механизъм е инхибирането на РНК полимераза II - жизненоважен ензим. Без него основният протеинов синтез и следователно клетъчният метаболизъм спират и клетката умира. Черният дроб е основният засегнат орган, тъй като това е органът, който се среща първи с токсина, след абсорбцията в стомашно-чревния тракт, въпреки че други органи, особено бъбреците, също са податливи.
Фалотоксините се състоят от поне седем съединения, всички от които имат седем подобни пептидни пръстена. Фалоидинът е изолиран през 1937 година от Феодор Линен. Въпреки че фалотоксините са силно токсични за чернодробните клетки, оттогава е установено, че имат малък принос в токсичността на бялата мухоморка, тъй като не се абсорбират през червата.
Това е механизмът, по който бялата мухоморка трови човешкото тяло. Консумацията на Amanita virosa е спешен медицински случай, изискващ хоспитализация. Има четири основни категории терапия за отравяне: предварителна медицинска помощ, поддържащи мерки, специфично лечение и чернодробна трансплантация.
Няма наличен окончателен антидот за отравяне с аматоксин, но е доказано, че някои специфични лечения подобряват преживяемостта след отравяне.
При пациенти, достигнали чернодробна недостатъчност след отравяне, чернодробната трансплантация често е единствената възможност за предотвратяване на смъртта. Чернодробните трансплантации са се превърнали в утвърдена опция при отравяне с аматоксин.
Превенция срещу отравяне с бяла мухоморка
Гъбите представляват част от човешката диета поради техния изискан вкус и съдържание на протеини, както и техните обещаващи ефекти върху здравето, разкрити от научни изследвания.
Токсичните и нетоксичните гъби обаче често споделят значителни морфологични прилики, които подвеждат събирачите и консумиращите, което води до микотоксичност.
Много видове гъби се считат за отровни, тъй като произвеждат опасни токсини. Например членовете на рода Amanita, към който принадлежи бялата мухоморка, са отговорни за тежки и дори животозастрашаващи вредни последици.
В световен мащаб отравянето с гъби е ключов здравен проблем, тъй като води до значителен брой смъртни случаи годишно. Въпреки това, не е въведен определен антидот за лечение на това отравяне. Затова съветите на специалистите са да се консумират диворастящи гъби само при абсолютна сигурност в тяхната принадлежност към ядлив вид. Не трябва да се забравя, че бялата мухоморка струва човешки живот.
Вижте също и повече подробности за петниста мухоморка и се научете тук как да разпознавате отровните гъби.
Коментари