Говорейки за куркума, образът, който изплува в съзнанието ни, е на ярко жълто или оранжево оцветени корени. Куркумата има над 100 вида и разновидности. Една от тях е Бялата куркума. Тя е въведена в Европа от арабските търговци около шести век, но използването ѝ като подправка на Запад днес се среща изключително рядко.
Най-използваната част от бялата куркума са корените ѝ. Те имат бял цвят и аромат, напомнящ на джинджифил. Вкусът им е леко горчив. В Индонезия се смилат на прах и се добавят към бели къри пасти, докато в Индия се използват пресни. В тайландска кухня се използва в суров вид и нарязани на тънки ивици в някои тайландски салати. Също така може да се сервират нарязани на тънки филийки заедно с други билки и зеленчуци и с някои видове тайландски люти пасти.
От корените на бялата куркума се прави масло, което е за износ в Европа. Маслото е извлечено чрез парна дестилация и се използва за ароматизиране на парфюми, сапуни, масла и други. Полученото масло е зеленикаво-черен цвят и с аромат, който се описва като подобен на манго, камфор или джинджифил.
Бялата куркума е богат източник на етерични масла и също съдържа нишесте, куркумин, Арабин и други. Куркуминът и други вещества, намерени в куркумата, са силни антиоксиданти. Изследванията показват, че антиоксидантната активност на куркумина е по-силна от тази на витамин С. Тази антиоксидантна активност на куркумина е благоприятна при много заболявания като диабет, рак, биполярно разстройство и други.
Куркуминът има антимикробни свойства, които потискат растежа на бактерии, вируси и гъбички. Освен това е силно противораково средство. Една от причините, поради които куркумин е известен, е неговата силна противоракова активност. Изследванията показват, че куркумин манипулира над 20 биохимични цели в организма, за да убива раковите клетки.
Куркуминът може да инхибира растежа на рака в началните етапи като химиопрофилактично средство, както и да предотврати растежа на тумори. Използва се дори и при лечение на СПИН.
Коментари