Мнозина познават куркумата само като яркожълтия прах, който се намира в местния супермаркет. Затова им е простено да повярват, че тази цветна подправка се предлага само в един вид. Куркумата обаче е изключително разнообразен вид растение. Подправката идва от многогодишно растение, наречено Curcuma Longa, което принадлежи към семейство джинджифилови растения, наречено Zingiberacae. Тя е родом от Южна Азия, но има около 133 вида Curcuma Longa, които вече са идентифицирани по целия свят.
Куркумата може да се отглежда при различни условия, което прави възможно производството ѝ в много страни. Може да се култивира на до 1600 метра надморска височина, при температури между 20 и 40ºC. Тези изключително различни условия произвеждат голямо разнообразие от растения куркума, всяко с уникални ползи за здравето, кулинарни приложения и външен вид.
Разновидности на Curcuma Longa
Индия е най-големият производител на куркума в света, като консумира по-голямата част от това, което произвежда, и изнася излишъка. Двата основни вида, които се консумират в световен мащаб, са Мадрас и Алепи. И двата са кръстени на регионите в Индия, където се произвеждат.
Куркумата Алепи е най-популярният вид, използван в западното полукълбо. Коренът е оранжево-жълт и съдържа около 4% куркумин, който е основното биоактивно съединение в куркумата и придава цвета на подправката. Съдържанието на масло е около 3 - 5, 5%. Куркумата Мадрас е най-популярна в Европа и Близкия изток поради интензивния си светложълт цвят, което я прави много подходяща за горчица и къри на прах. Този сорт съдържа около 2% куркумин и 2% масла.
Куркума се произвежда и в Карибите, Централна и Южна Америка, но в много по-малки количества, отколкото в Индия. Сортовете, отглеждани там, обикновено имат по-ниско съдържание на куркумин и масло, което ги прави по-тъмни на цвят. Тази по-тъмна куркума не се среща често. Друг по-рядко срещан сорт е бенгалската куркума, произведена в Южна Азия, където обикновено се използва в багрила в Индия.
Един необичаен и забележителен сорт, производен от Curcuma Longa, е куркумата Лакдонг, произведена в Мегалая. Този вид има особено високо съдържание на куркумин от около 6 - 7, 5%, което го прави особено привлекателен за тези, които искат да използват куркума заради ползите за здравето. Куркуминът показва противовъзпалителни, антиоксидантни, антимикробни и много други полезни ефекти в научни изследвания и вероятно е причината за популярността на куркумата в традиционната медицина.
Нюанси на куркумата
Дори в рамките на един вид куркума, цветът на корена и следователно полученият прах може да варира в резултат на условията на отглеждане. Анализът на прах от куркума от Шри Ланка и Индия показва, че проби с по-ярък жълт цвят обикновено съдържат по-висок процент куркумин, докато тези с по-приглушен оранжево-жълт нюанс съдържат по-малко куркумин. Това е така, защото куркуминът придава характерния за куркумата ярък жълт цвят. Куркумата, отглеждана в тъмночервена почва, обикновено има по-наситен жълт цвят и по-високо съдържание на куркумин, протеини и желязо. От друга страна, куркумата, отглеждана в сива почва, обикновено има по-високо съдържание на калций, калий и магнезий. Съдържа по-малко протеини и има по-ниско съдържание на куркумин, което придава по-матов нюанс. Ако купувате куркума заради ползите за здравето, придадени от куркумина, корените с по-ярък жълт цвят вероятно ще показват по-благоприятни почвени условия и по-високо съдържание на куркумин.
Яркожълтата куркума на прах обаче е само показател за качество, когато се купува от реномиран източник. Има сигнали за някои внесени продукти от куркума от Бангладеш поради наличието на вредни нива на олово. Възможно е оловото да се използва от търговците, за да изсветли жълтия цвят на суровата куркума и да скрие следите от увреждане от вредители. Освен тоова друго оловно съединение (което е с червен цвят) може да се използва за получаване на по-тъмен оранжев или червен цвят.
Черна куркума
Един рядък сорт куркума също е билка от семейство Zingoberaceae, но е необичайно синьо-черен на цвят. Той има по-специфични изисквания за отглеждане от по-често срещаните сортове, произвеждани в хълмисти райони на Индия. Класифициран е като застрашен поради рядкостта си. Черната куркума е била обект на малко изследвания за противогъбични, антиастматични, антиоксидантни, антибактериални и други възможни свойства, но познанията по тази тема досега са ограничени. Например, доказано е, че маслото от този сорт инхибира активността на патогени като бактериите E.coli.
Бяла куркума
Друг необичаен вид куркума се произвежда от различни видове, наречени Curcuma Zedoaria Rosc. - тропическа, многогодишна трева. Произхождащо от Индия, Бангладеш и Шри Ланка, много части от това растение се използват в традиционната медицина. Въпреки уникалния си цвят, той също е добър източник на куркумин, както и осигурява етерични масла и смоли. В проучване е доказано, че екстрактите от този вид куркума имат антимикробна. Доказано е, че коренът на прах намалява киселинността и стомашните язви в стомашно-чревния тракт при дози от 200 мг на килограм телесно тегло. Въпреки че се среща много по-рядко и се консумира много по-малко в световен мащаб от жълтите разновидности, това растение традиционно се използва за лечение на диария, метеоризъм, диспепсия.
Куркума ароматика
Curcuma Aromatica е още един вид куркума. Отглежда се главно в районите на Бенгалия и Керала в Индия и има уникален аромат, което обяснява използването му в традиционната медицина в дезодоранти за тяло и лекарства за главоболие. Подобно на други сортове куркума, тази също е показала антимикробна, противотуморна, противовъзпалителна и заздравяваща рани активност в научни изследвания, когато се консумира. Корените се използват често в готвенето в Индия, придавайки горчив вкус, който се цени особено за мезета и подправки.
Научете също как да разпознаете качествената куркума, как да използвате куркума в ежедневието си, как да си направите страхотна маска за лицето с куркума или си направете сами куркума на прах, тогава ще сте сигурни в съдържанието и качеството на вашата подправка.
