Гъбите са изключително интересни природни създания. Това огромно царство не е нито към животните, нито към растенията, а е напълно самостоятелно. Гъбите не се нуждаят от светлина, както всички други живи създания, за да растат. Те разграждат органичната материя. Имат и много полезни свойства и зарази това са важен клон на хранителната верига.
Почти всички хора харесват вкуса на гъбите. Склонни сме да приемем, че гъбите, които се ядат, са здравословна храна. Единственото условие е да бъдат сготвени, те /с редки изключения/ не са ядат сурови, защото в такъв вид са несъвместими с човешкия организъм.
Малко известен, но много любопитен факт е, че яденето на гъби ни прави по-умни, и то веднага. Психоактивния алкалоид псилоцибин, който е открит в някои гъби, е перфектната добавка за мозъка, защото насърчава развитието на нови неврони. Това може да се случи в рамките на часове след консумацията та гъбите.
Природата обаче ни е заложила капан - гъбите, които се ядат и са така вкусни, си имат отровни двойници. Те са токсични, опасни и предизвикват смърт. Поне за някои от тях това важи напълно безусловно.
Когато говорим за отровни гъби, първата, за която се сещаме е мухоморката. Тя ли е най-отровната? Това не може да се твърди категорично, защото не става въпрос само за един вид, а за около 600 вида мухоморки, едно огромно семейство, за което може да се научат някои интересни и полезни факти.
Общи сведения за мухоморката
Гъбата мухоморка се сочи най-често като отровен двойник на най-предпочитаните и вкусни гъби. Кои са най-отровни сред мухоморките е най-често задаваният въпрос. Отговорът му е в прегледа на видовете мухоморки, но има общи положения, важащи за всички представители на вида.
Тази гъба принадлежи към пластинчатите гъби на семейство Аманитови.
Горската красавица, която се среща и в нашите гори, е ярко и богато украсена, но прекрасният вид, който ни омайва, е доста измамен. Тя представлява отровна гъба корен, която е симбиоза от мицела (гъбата) с корените на различни растения и дървесни видове. От всички 600 вида мухоморки не всички са ярко червени. Шапчиците им са бели, кафяви или жълти. Най-известни са кралската мухоморка, мухоморката на Цезар, Пантерата и червената мухоморка.
Особено красива е червената мухоморка, която е двойник на гъбата булка, и е прекрасно творение с тънка или дебела ярко червена шапчица. Тя е покрита с бели люспи, които са остатък от сегменти от тъканта в процеса на оформяне на гъбата.
Силно отровната гъба бледа жаба също принадлежи към мухоморките. При нея често изходът е фатален.
Зелената и бялата мухоморка се бъркат с апетитната сърнела и също имат фатални последици, заради което съветът е при най-малко съмнение да не бъдат събирани, тъй като ядливият двойник е обект на особен интерес от гъбарите.
На какво се дължи отровния характер на мухоморката?
Тялото на гъбата мухоморка съдържа няколко вида токсични компоненти, които са съсредоточени в шапката и кожата, а пънчето има по-ниско съдържание от отровата. Химическият състав най-често е представен от:
- Мусцимолк - това е халюциноген с хипнотично и седативно действие, който е способен да разруши съзнанието;
- Иботенова киселина - токсично вещество, което разрушава мозъчните клетки;
- Мускарин - естествен алкалоид, който разширява кръвоносните съдове и не позволява на сърцето да се свива в правилен ритъм. След поглъщането му настъпва отравяне с всички характерни симптоми - ниско кръвно, гадене и повръщане;
- Мускафурин - антибактериално вещество, което притежава и противовъзпалителни и противотуморни свойства, заради което някои мухоморки, които го съдържат като червената например, се ползват и за медицински цели.
Нужно е да се знае, че най-много отрова се натрупва в мухоморката през пролетта и лятото и те са най-опасни в този период.
Как се храни самата гъба мухоморка
Храната на мухоморката са органични вещества, защото тя не е в състояние да абсорбира въглероден диоксид от въздуха, а също така няма и хлорофил.
Приложение на мухоморката
Микроскопични количества от отровата на гъбата се прилагат във фармакологията за производство на лекарства. Те се ползват при безсъние, болки в ставите, настинки, инфекциозни и ракови заболявания. Препаратите, приготвени с гъба мухоморка се прилагат успешно при лечение на рани, болки и спазми, за повишаване на имунитета и за предотвратяване на кървене.
Видове мухоморки
Може би най-интересният и полезен въпрос за мухоморките е този за видовете и разпознаването им, защото това засяга пряко нашето здраве и дори живота ни. Ето най-известните видове мухоморки.
Червена мухоморка
Това е силно отровна базидиева гъба, принадлежаща на семейството на мухоморките. Има красиво плодно тяло и е добре позната от всички илюстрации в детските приказки, където обикновено я рисуват като представител на отровните гъби.
Гъбата има шапка с диаметър 5 до 15 сантиметра, но има и такива с по-големи гугли. Когато е млада, тя е с яйцевидна форма, след това става кълбо, а накрая е равна и леко заоблена. На цвят шапката е червена, до тъмни нюанси на цвета с бели люспи по нея. По-старите гъби вече не са така ярки и може да добият оранжев оттенък.
Кожата е гладка, а при влага и лепкава. Месото на червената мухоморка е меко, тънко, бяла, под кожата с жълтеникав оттенък, без мирис.
Ламелите са свободни, гъсти, широки, не достигат до пънчето и са бели на цвят.
Гъбата има цилиндрично пънче, задебелено, бяло или кремаво на цвят.
На височина стига до 15 сантиметра.
Расте в иглолистни и широколистни гори от юли до ноември.
Разпространена е в Европа, Америките, Южна Африка, Австралия и Азия.
Това е силно отровна гъба, действаща на вегетативната нервна система, кръвообращението и храносмилането.
Двойник на булка гъба.
Бяла мухоморка
Тази гъба има полукълбовидна шапка в началото, по-късно тя става изпъкнала и накрая плоска. На цвят е бяла, но може да бъде и бледо кремава. Има гладка и влажна повърхност. В диаметър стига 10 сантиметра.
Ламелите са бели и гъсти и не са сраснали с пънчето.
Пънчето е цилиндър е се разширява към основата.
Месото на гъбата е бяло, плътно, без миризма, но може да се усеща и неприятна такава. Месото може да се промени до ярко жълто.
Расте до 12 сантиметра височина.
Расте в широколистни и по-рядко иглолистни гори. Обича по-топли южни места и расте на групи.
Това е смъртоносно отровна гъба.
Двойник е на печурката.
Зелена мухоморка
Зелената мухоморка има шапка с диаметър 6 до 15 сантиметра. В началото гуглата е яйцевидна, зеленикаво кафява до маслено зелена до лимонена на цвят с едри бели късчета, остатъци от общо покривало.
Месото на гъбата е бяло, до леко зеленикаво, с приятен вкус, без мирис.
Ламелите са свободни, жълтозелени, плътни и гъсти.
Пънчето е цилиндрично, до 2 сантиметра дебело и 12 сантиметра височина на цялото гъба.
Среща се на всички континенти без Антарктида, във всички видове гори, но най-често в широколистни.
Това е силно отровна гъба, нейната отрова се смята за най-силната отрова в природата.
Кралска мухоморка
Расте в дъбови и букови горички, както и в борови гори. Има голяма кафява шапка с диаметър до 20 сантиметра. Месото е жълто-кафяво и не потъмнява, когато се среже. Отровна е и причинява халюцинации при консумацията.
Пантерка - Петниста Мухоморка
Нейната кафява шапчица минава през кълбовидно до плоско състояние, през много нюанси на кафявия цвят, а на размер е 5 до 15 сантиметра в диаметър, с поресто стъбло и е висока около 12 сантиметра. Месото на гъбата е бяло, с неприятна миризма.
С хоризонтален, леко увиснал пръстен.
Това е силно отровна гъба, която може да причини смърт.
