Европа се отличава със значително богатство по отношение на диворастящи гъби. Повечето от тях имат прекрасен вкус и са високо ценени, но много от диворастящите гъби са отровни.
Някои от тези гъби, които ни тровят, са двойници на ядливи гъби. Един от тези случаи е с лъжливата млечница. Тази гъба и двойник на ядливата рижика.
Пикът на отравяния с отровни гъби е през септември, когато времето е влажно и топло. Смъртността е висока, затова отровните гъби трябва да се познават добре и внимателно да се пристъпва към консумация на набрани диворастящи гъби.
Как да различим лъжливата млечница от рижката и какво още трябва да знаем за отровния двойник е тема на тази статия.
Класификация и разпространение на лъжливата млечница
Лъжливата млечница е гъба, позната под много имена в различни страни. У нас се нарича още розова мъхната млечница, козарка или мъхнатка. Тя е отровна базидиева гъба с латинско название Lactarius torminosus, принадлежаща на семейство Russulaceae или още Гълъбки.
Разпространен и често срещан вид е и може да се намери в Северна Африка, Северна Америка, Северна Азия и Европа. В нашия регион се среща около Черно море и в североизточните райони на Турция.
Расте в смесени и широколистни гори и храсталаци, но винаги под или около брези. Често се среща при наличие на бор заедно с двойника си, Рижката. Появява се в началото на юли месец и продължава до края на октомври.
Първото научно описание на гъбата принадлежи на Якоб Шефер през 17774 година. През 1821 година Самюел Грей я поставя в рода, в който е днес, след като молекулярните изследвания стават причина за няколкократно разместване на родовете.
Lactarius torminosus е микоризен вид, което означава, че се свързва с различни дървета, най-често с брезата, а гъбите растат по земята поотделно или в групи в смесени гори.
Епитетът torminosus в названието означава причиняване на колики, защото гъбата въздейства на чревния тракт, когато се консумира сурова.
Гъбата има доста подобни видове, с които се бърка. Различаването става по няколко характеристики: шапчицата, която е със силно подвит влакнест ръб, розовите тонове на шапчицата, киселият латекс и асоциациите с бреза са надеждните характеристики за идентификацията на гъбата. Въпреки това се налагат допълнителни изследвания за правилно разграничение от близки видове.
Как изглежда гъбата лъжлива млечница?
Тя има няколко основни характеристики, които трябва да се разгледат отделно.
Шапка
Диаметърът на шапчицата на отровната млечница достига 12 сантиметра. Отначало прилича на капаче с вдлъбнато дъно, после се вдлъбва още по-силно и става почти като фуния, с подвит ръб. Цветът на шапката е розов, прилича на цвета, който има месестата част, различават се няколко концентрични по-тъмни зони с червенооранжев цвят. Когато гъбата стане по-стара, шапката става по-дебела, рунтава и космата. На цвят може да е по-тъмна или по-светла в сравнение с общия тен на другите части на гъбата.
Ламели
На цвят са белезникави до бледорозови, с червени оттенъци, низходящи са по пънчето. Те са правилно разположени, гъсти, редуват се по-дълги и по-къси. При нараняване отделят бяло мляко.
Пънче
Дължината му е до 10 сантиметра, дебело е 1-2.5 сантиметра. На цвят е по-бледо от шапката, но няма разлика от общия тон. Изпуска бял млечен сок. При остаряване става сухо и трошливо.
Месо
На цвят е бяло до бледо розово, доста дебело. Като се разчупи, от него потича бяло мляко, което не променя цвета си. На вкус е силно пиперливо и лютиво, а понякога нагорчава.
Спори
Те са безцветни, с мрежести орнаменти, приличат на късички елипси. Прашецът им е белезникав.
Ядливост и токсичност на лъжливата млечница
Силно пиперливият вкус на суровата гъба може да предизвика образуване на мехури по езика, ако се яде повече от нея. Някои автори определят вида като отровен или причиняващ лек до силен гастроентерит.
В публикация от 1930 година Ханс Стайдле съобщава, че въпреки нетоксичността на гъбата за едноклетъчни и студенокръвни организми при поглъщане течният екстракт и пресования сок от плодовото тяло при инжектиране в кожата на жаба водят до нарушено дишане, парализа и накрая смърт на земноводното.
Симптомите, които обикновено се наблюдават при консумиране на сурови гъби, включват гадене, повръщане, тежка диария, която започва около 1 час след консумацията на гъбите. Тази картина води до дехидратация, мускулни спазми и колапс.
Гастроентеритът обикновено отшумява без лечение след няколко дни.
За токсичността на гъбата отговорно е съединението велерал. То има остър вкус, присъстващ в концентрация 0.16 микрограма в 1 грам гъба. Велералът е продукт на разпадане на стеарил - велутинал. Клетките, които произвеждат латекса на гъбата, изпускат химикали, действащи като защитни агенти, токсични за хората. Те ефективно възпират някои гръбначни животни да консумират гъбата. Този токсин се произвежда като защита.
Химичният състав на лъжливата млечница се отличава още с ауксини, тирозиназа, мастни киселини и захари, феноли, флавоноиди, аскорбинова киселина, бета каротин и ликопен.
Може ли да се консумира лъжливата млечница и как става това?
Съобщенията за токсични реакции не са причина гъбата да се отминава от гастрономите. Във Финландия, Русия, Норвегия и други страни в Северна и Източна Европа тя се консумира след обработка.
Варят я, накисват я в саламура за няколко дни или я мариноват, след което става гъбен деликатес, ценен заради пиперливия си вкус.
В Норвегия също я ценят. Там я добавят към кафето.
Гъбите се събират за търговска продажба във Финландия и в тази северна страна гъбата е с търговска стойност.
Хранителният състав на финландските екземпляри е анализиран и е установено, че съдържа следните компоненти:
- Протеин - 17.20 процента сухо тегло
- Фосфор - 0.46 %
- Калций - 0.12 %
- Магнезий - 0.09 %
- Калий - 2.97 %
- Натрий - 0.01 %
В Русия хората осоляват отровната млечница, която наричат волнушка, в големи бъчви или в емайлирани съдове. От нея правят салата с гъби, към която добавят варени картофи и сметана. Смята се за отлично мезе за водка.
В Швеция продават млечница в саламура в магазините и там се цени повече от манатарката.
В цяла Скандинавия млечниците, към които принадлежи и мъхнатката, са обявени за гъби с изключителна стойност, те са контролирани от органите на здравното министерство и населението ги консумира масово.
Според някои кулинари лъжливата млечница не трябва да се приема за ядлива гъба заради това, че има неприятен вкус, който не изчезва дори след обработка. Варенето премахва пиперливия вкус на гъбата, но тя нагарча, а месото става сиво-зелено.
Използва се и в сушено състояние като подправка. В умерени количества замества черния пипер. Кожицата на гъбата обаче задължително се премахва.
Лечебни свойства на лъжливата млечница
Установено е, че гъбата притежава ефективност при уролитиаза. Тя съдържа вещество, потискащо растежа на туберкулозния бацил. През ХІХ век се използва в битов план при лечение на туберкулоза, но не се получават желаните ефекти. Сега се използва като антивирусно средство, а млякото на гъбата се прилага при вирусни брадавици.
Съдържащите се ауксини правят гъбата подходяща за използване в състава на почвата, която е нужна за вкореняване и растеж на разсада от различни видове растения, в това число дървета като бука, дъба, леската.
А ако ви се хапва нещо с гъби, вземете от най-близкия магазин или пазар малко печурки, масловки или кладница и си пригответе някое нашите гъбени ястия.
Коментари