Зюмбюл

Зюмбюл

Зюмбюл

Зюмбюл или хациант /Hyacinthu/ е род луковични многогодишни растения от семейство Кремови /Liliaceae/. Произлиза от средиземноморските части на Европа и Мала Азия, където расте в диво състояние. Като градинско цвете се отглежда от 15-ти век. В рода влизат около 30 вида и над 300 сорта. Цветовете му се състоят от гроздовидно съцветие със специфичен, силен аромат. Зюмбюлът цъфти от края на март до май в различни ярки багри - бяло, жълто, розово, виолетово, червено, синьо. Зюмбюлът е едно от най - обичаните цветя в българските градини. Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.

Обикновеният зюмбюл /Hyacinthus orientalis/ представлява многогодишно луковично растение от семейство Кремови /Liliaceae/. Достига височина до 20-30 см височина. Той е с прости кичести камбанковидни цветове, които имат силен приятен аромат. Разположени са в плътни или рехави гроздовидни съцветия и са различно оцветени - бели, жълти, розови, червени, сини и др. Добре развитият зюмбюл има най-малко 12 цветчета на цветоносното си стъбло, които може да достигат и до 50.

Листата на растението са широколинейни, сочни, лъскави, на върха слабо заострени. Народите от Западна Европа са пренесли зюмбюла от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество сортове, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, лилави. Популярни български сортове са Видински зюмбюл и Карловски зюмбюл.

История на зюмбюла

Според една древногръцката легенда Хиацинт е син на спартанския цар Амикъл и Диомеда или на царя на Спарта Ойбал. Според друга версия Хиацинт е син на македонския цар Пир и музата Клио. Хиацинт бил необикновено красив, възлюбен на Аполон и Зефир. Когато веднъж Аполон обучавал Хиацинт в хвърляне на диск, Зефир от ревност насочил хвърления от Аполон диск към главата на Хиацинт и го убил. От неговата кръв Аполон направил цветето хиацинт.

Съдържание на зюмбюла

При екстракция на цветовете на зюмбюл с петролев етер се получава от 0.13 до 0.22 % конкрет (при култивиран зюмбюл) и от 0.19 до 0.23 % (при див зюмбюл). Конкретът представлява твърда восъко-подобна маса със зелено - кафяв до тъмно кафяв цвят. В концентрирано състояние мирисът е неприятен, но при силно разреждане се променя и наподобява този на цветовете. Конкретът съдържа от 10 до 14 % абсолю, получено чрез екстракция с етилов алкохол и от 1.8 до 3.0 % летливи с пара ароматични вещества. В получените ароматични продукти са идентифицирани над 60 компонента с преобладаване на ароматни алкохоли и др.

Отглеждане на зюмбюл

Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да вирее както на слънчеви места, така и на полусянка. Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването се случва доста бавно, тъй като се формират много, но дребни луковички.

Син зюмбюл

Затова преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента. Добре е луковиците на зюмбюл да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст. В посадъчните ямки може да се сложи малко добре прегорял тор.

След прецъфтяването цветоносът се отрязва високо, а листата е най-добре да се оставят да пожълтеят и отмрат по естествен начин. По този начин в луковиците се натрупват най-много хранителни вещества, нужни за следващия цъфтеж. Не е необходимо зюмбюлите да се вадят всяка година от почвата, достатъчно е да се делят и разсаждат през 3-4 години. Ако по някакви причини трябва да ги извадим, например да освободим лехата за други цветя, това става в началото на лятото. Съхраняват се на топло, проветриво място до засаждането.

В градината зюмбюлите почти не боледуват, но могат да бъдат нападнати от голи охлюви, които изяждат листата им. Проблеми може да възникнат по време на съхранението. В никакъв случай не бива повредените и наранени луковици да попадат сред здравите. Щом забележите и най-малки признаци на гниене, трябва да изхвърлите луковицата.

Ползи от зюмбюл

Въпреки че не е особено разпространен като лекарствено средство, зюмбюлът има антимикробно, противовъзпалително, антивирусно и антисептично действие. Билката нормализира хормоналния баланс и менструалния цикъл при жените. Освен това растението има и седативен ефект. Зюмбюлът масово се употребява в козметиката, дерматологията и парфюмерията.

В народната медицина зюмбюлът може да се използва като лекарствено средство против тумори на далака, тумори на тестисите и язви.

Жените отдавна използват зюмбюл за козметични цели. Алкохолен извлек с венчелистчета на зюмбюл изглажда и премахва бръчки, предпазва от вредното атмосферно влияние. Сушени венчелистчета от зюмбюл, поставени в ленени торбички в гардероба, запазват свежия мирис на дрехите за по-дълго.

Изсушени и смачкани листа от билката могат да се използват срещу хлебарки и комари.

Домашна козметика със зюмбюл

Алкохолният извлек от зюмбюл успешно участва в направата на много домашни маски и мазила. Извлекът се приготвя по следния начин: Четири супени лъжици цветове се заливат с 1 /2 чаена чаша водка и сместа се оставя да престои две седмици на тъмно и хладно място. Преди употреба извлекът се разрежда с вода в съотношение 1:1. Той почиства, овлажнява и подмладява кожата.

Същият алкохолен извлек може да се употреби и в следната хидратираща маска за лице: Настържете парче краставица. Вземете две супени лъжица картофено пюре, добавете една чаена лъжичка мед и пет капки извлек от зюмбюл. Нанесете маската върху лицето за 20 минути, след което изплакнете с хладка вода.

С билката може да се приготви и подмладяваща баня. За целта смесете 1/4 чаша мед и 1 чаена лъжичка алкохолен извлек от зюмбюл. Сместа се добавя към водата във ваната.

Рейтинг

5 0
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес