Клен или Явор /Acer/ е род дървета и храсти, принадлежащи към семейство Яворови. Според една теория латинското име на рода идва от acris (остър) заради твърдостта на дървесината, използвана в миналото за изработване на копия.
Кленът има срещуположно разположени листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа. Кленът цъфти в края на зимния период или през пролетта, като при повечето видове едновременно или непосредствено преди появата на листата.
Цветовете на клена са малки и непривличащи вниманието. От няколко седмици до шест месеца след цъфтежа от дърветата падат голям брой семена. Плодовете на клена са оформени, така че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената възможно по – далеч.
История на клена
В миналото кухненските прибори, особено лъжиците от клен, били добре оценявани. Смятало се, че който се хранел с такива, не го ловяла магия, а отрова, консумирана с яденето, не можела да го засегне. През ХIХ век във Великобритания считали, че е задължително дори напълно здравото на вид дете да премине през клоните на кленово дърво. Вярвали, че така то ще се запази напълно здраво и ще живее дълги години.
Видове клен
В България са познати пет основни разновидности на клена:
Полски клен /Acer campestre/ е дърво, високо до 20 м. Кората е сивокафява, плитко и мрежовидно напукана. Листата са пухести, срещуположни, длановидни, а понякога почти триразделни, с 3—5 целокрайни или тъпо нарязани дяла, с до 10 см дълги дръжки. При опадване те са червеникаво оцветени.
Цветовете са жълтозелени, разположени в чадърести съцветия. Плодовете при узряване увисват надолу. Полският клен цъфти през април и май, след разлистване. Среща се в по-голямата част на Европа, Мала Азия, Алжир, Северна Персия, Русия. У нас вирее из смесените широколистни гори, равнините и по-ниските планински места до 1200 м надморска височина из цялата страна.
Ясеноподобен клен /Acer negundo/ представлява дърво със средна височина. Този вид има възрехава корона. Кората на стъблото отначало е гладка, жълтеникавосива, но по-късно потъмнява и се напуква. Листата на ясеноподобния клен са едри, нечифтоперести, с 3—7 дяла, рядко окосмени отдолу, опадливи. Цветовете са дребни, зеленикави, без венчета.
ЯсеноподобнияТ клен цъфти през април и май. Плодовете му са бледожълти крилатки, разположени под остър ъгъл. Те узряват през октомври, но опадват от дървото постепенно, до пролетта на следващата година. Този вид цъфти и плодоноси ежегодно и обилно. Ясеноподобният клен произлиза от Атлантическа Северна Америка. В България е пренесен отдавна и се отглежда като парково дърво.
Чинаровиден клен /Acer platanoides/ представлява дърво, достигащо до 25 м височина. Кората му е сивокафява или тъмнокафява до почти черна, плитко надлъжно мрежесто напукана. Короната е гъста, широка и закръглена. Листата са срещуположни, длановидни, със заострени върхове и зъбци, лъскави, опадливи.
Цветовете са зеленикавожълти, събрани в изправени чадърести съцветия, а при узряване увисват. Те са двойни крилатки с плоски семена, като образуват ъгъл почти 180°. Узряват през есента. Този вид се среща у нас по–рядко, предимно в предпланинския и планинския пояс на цялата страна с изключение на югозападните райони, планините Пирин и Славянка.
Обикновен клен /Acer pseudo plat anus/ представлява дърво, високо до 30 см, с широко закръглена корона и с приповдигнати клони. Кората му е сивокафява, плитко напукана, лющеща се на плочки. Листата са едри, срещуположни, длановидно нарязани до средата или по-дълбоко, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени отдолу, голи, с власинки, опадливи.
Цветовете на обикновения клен са бледозелени, събрани в гроздовидно увиснали съцветия. Появяват се след разлистването. Плодът е с дълги двойни крилатки, разположени под остър ъгъл. Този вид е разпространен в цялата страна из сенчестите гори като примес в широколистните и иглолистните насаждения, в планинския и отчасти предпланинския пояс.
Черен клен /Acer tataricum/ е храст или дръвче с повдигнати клони. Кората е тъмносива, гладка или плитко напукана. Листата са срещуположни, продълговатояйцевидни, цели или плитко триделни в основата си, а по ръба си двойно назъбени, опадливи. Цветовете на черния клен са дребни, бледожълти, силно ароматични, събрани в изправени гроздовидни съцветия, появяващи се след разлистване.
Плодът е дребен, с 2 червени крилатки. Черният клен среща в Югоизточна Европа и Западна Азия. У нас вирее из храсталаците и горите на цялата страна, предимно из предпланинския пояс, докъм 700 м надморска височина, по-рядко в равнините, като предпочита богати на хранителни съставки и дълбоки почви. Среща се и върху варовит терен.
Състав на клен
Кората, крилатките, клоните, плодчетата и дървесината съдържат главно дъбилни вещества — най-много в клоните, а най-малко в крилатките. През периода на своето биологично развитие зелените листа съдържат ксантофил, неоксантин, каротин (провитамин А), виолаксантин и др., а също така и значително количество витамин С. Свежият сок на растенията съдържа захари, а семената — тлъсто масло.
Отглеждане на клен
Кленът се размножава предимно чрез семена. Обичайно се прави есенен посев и ако семената са пълни, кълненето е дружно. Някои видове обаче имт своите особености. Сребролистният клен (A. saccharinum L) хвърля семената си през май и ако се съберат и посеят веднага, още същата година ще се радвате на млади семеначета.
Други видове (A. nicoense Maxim.) предпочитат да останат две години в пръстта преди да се покажат. Някои декоративни сортове се размножават с резници при сравнително ниска успеваемост и доста специални грижи.
Те не образуват чисти насаждения, а по - скоро смесени с други широколистни дървета. Кленът изисква богата на хранителни елементи почва.
Различни са и изискванията към светлината, като повечето видове са сенкоиздръжливи. Във всеки случай обаче кленът не обича самотата. И ако решим да го отглеждаме, е по-добре да засадим група поне от две-три дървета. Кленът, отглеждан като бонзай, също не понася да расте без компания.
Ползи от клен
Освен че е красиво декоративно растение, клен също така е изключително полезен. Той заема почетно място в медицината на много народи по света. Кленът има пикочогонно, болкоуспокояващо и тонизиращо действие. Използва се успешно като затягащо средство, против повръщане, при жълтеница, за лечение на бъбречни камъни, срещу подагра и рани.
От захарния клен, който расте само в Северна Америка, се получава прочутият кленов сироп, който е чудесна алтернатива на захарта. Кленовият сироп също така е много хранителен, пречистващ и полезен, успешно се прилага в диетата дори и на диабетици.
Кленът не само заздравява тялото, но дава покой на душата. Той премахва нервното напрежение и агресията, хармонизира състоянието на аурата и биополето на човека. Енергията на дървото е нежна, приятна и зареждаща.
Народна медицина с клен
Кленът /кора от млади клонки/ се употребява в нашата народна медицина (с изключение на ясеноподобния клен) като пикочогонно и затягащо средство, против диария.
Пригответе запарка от 10 г ситно счукани сухи кори и 500 мл вряща вода. Прецедете изстиналата запарка и приемайте по 1 супена лъжица 3 пъти на ден. Същият извлек се употребява и външно при косопад.
Освен това отварата от млади клонки и листа от клен /Acer tataricum/ се употребява в нашата народна медицина при възпаление на очите във вид на компреси.
В народната медицина сладкият сок се използва като храна, за усилване, особено за младите организми. Сокът, изтичащ от стъблата на клена, се събира, прецежда и сгъстява.
