Черна попадийка /Hyoscyamus niger/ представлява двугодишно тревисто растение от семейство Картофови. Растението е известно и с много други наименования: баба шарка, беленика, белен, блян, бленика, буника, буниче, гърне, зъбено биле, пиши–хляб, полудявка, черен блян и др.
Черната попадийка има дебел, вретеновиден корен. Стъблото на билката е цилиндрично, достигащо до 1 м височина, изправено, просто или разклонено, покрито с власинки, лепкаво. Розетните листа са меки, продълговато–яйцевидни, заострени, с едри зъбци и с дълги дръжки. Стъблените листа са последователни, полуприседнали, едри, дълбоко врязани, покрити с власинки, лепкави.
Цветовете на черната попадийка са едри, почти приседнали в пазвите на горните листа. Чашката е петлистна, сраснала, жлезисто-космата, жълтеникава, с виолетови жилки. Същинският плод на черната попадийка е суха кутийка, която остава скрита на дъното на кожестата бодлива чашка. Семената на растението са многобройни, бобовидни, сиви и грапави.
Черната попадийка цъфти от юли до август. Среща се по буренливите места и торищата и като плевел. Освен в България растението е разпространено в Европа, Азия, Русия, Мала Азия, Иран, Северна Америка, Китай и др.
История на черна попадийка
Древните хора считали, че чрез халюциногенните билки човек може да се прозре бъдещето. Някои от тези билки, освен че предизвикват халюцинации, имат успокояващ ефект върху превъзбуден човек. Черната попадийка е точно такава билка, въпреки че и това растение е силно отровно.
В Шекспировата драма "Хамлет" още в началото на пиесата младият принц Хамлет вижда как някой (впоследствие става ясно, че това е собственият му чичо) сипва отрова в ухото на спящия му баща – възрастният крал Хамлет. В българския превод на пиесата отровата е описана като "стъкълце, напълнено със сок от биле, причиняващо проказа". В оригиналния текст обаче Шекспир назовава отровата "juice of hebenon". В превод от английски "henbane" означава черен блян или черна попадийка.
Състав на черна попадийка
Всички части на черната попадийка съдържат алкалоиди, като най–много са застъпени хиосциаминът и атропинът, а от скополамина са намерени само следи. Листата на растението съдържат холин, рутин и етерично масло. Стъблата на черната попадийка съдържат още значително количество дъбилни вещества. Семената съдържат атросцин, тлъсто масло, в състава на което влизат миристинова, палмитинова, стеаринова, олеинова и линолова киселина. Те съдържат още хиосципикрин и танини.
Отглеждане на черна попадийка
Черната попадийка вирее добре на всякакви почви, дори и на сухи, но най–благоприятно ѝ се отразяват наторените черноземни почви. Растението се размножава сравнително лесно чрез семена, а идеалната температура за посев е 20 градуса. От май до юни е подходящото време за засяване на семената. Готовият разсад се засажда на редове, разстоянието между които трябва да е 60–90 см. Черната попадийка до голяма степен е застрашена от същите вредители, към които са чувствителни картофите и доматите.
Събиране и съхранение на черна попадийка
Употребяват се листата на черната попадийка /Folia Hyoscyami/, като се берат от юли до август. Събират се в сухо време само развилите се листа при образуване на розетката. Откъсва се до 5 см и част от листната дръжка или стъблените листа във фаза на цъфтене на билката. Берат се само здравите, ненаядени от насекоми и без петна листа. Събраният материал се поставя внимателно, без да се натъпква, в кошници или кошове, защото иначе листата се запарват и при сушене почерняват.
Растенията не бива да се берат от хора с рани по ръцете или от малки деца. Събраният материал не бива да се смесва с татула, който има бели цветове. Откъснатите листа се пречистват от повредени такива и случайни примеси, попаднали при брането. Сушеният материал се разстила на тънък пласт върху рамки или постелки. За предпочитане все пак е сушенето да се извърши в сушилня при температура до 40 градуса, като по този начин се получава най–висококачествена дрога.
В процеса на сушене листата трябва да се обръщат. От значение е да се изсуши добре и средната жилка, тъй като тя съхне по–бавно. Ако ще сушите по–големи количества дрога, най–добре е да я нарежете предварително на едро. Тъй като дрогата е отровна, след работата с нея, трябва добре да измиете ръцете си. От 8 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Изсушените стъблени и розетни листа на черната попадийка са с продълговата форма, дълбоко нарязани, едри, със заострени дялове и различна големина, сивозелени, покрити с власинки, с плоска белезникава жилка, разширена към основата си. Страничните жилки излизат от главната почти под прав ъгъл. Розетните листа имат белезникави закръглени дръжки, които в дрогата не трябва да са по–дълги от 5 см.
Миризмата на изсушените листа от черна попадийка е слаба, неприятна, наркотична, усилваща се при заливане с вряла вода. Вкусът на билката е солено–горчив. Изсушената дрога трябва да се съхранява с внимание в сухи и проветриви помещения, отделно от неотровните билки в добре приготвени опаковки и да се пази от светлина.
Ползи от черна попадийка
Черната попадийка има спазмолитично, болкоуспокоително и противоастматично действие. Използва се широко като успокоително и болкоуспокояващо средство и се прилага специално за лечение на болка, засягащи пикочните пътища, особено при камъни в бъбреците.
Спазмолитичното действие на билката я прави ценна за лечението на симптомите на болестта на Паркинсон, облекчаване на тремор и устойчивост по време на ранните стадии на болестта.
Черната попадийка се използва още за лечение на астма, магарешка кашлица, морска болест, синдром на Мениер, задух, главоболие, старческо треперене, хистерия, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при болезнени спазми на червата, маточната шийка и др.
Този вид се счита най-подходящи за външна употреба. Външно билката се използва като масло за облекчаване на болезнени състояния като невралгия, стоматологични и ревматични болки. Прилага се още за премахване на възбудимостта у алкохолици след коремни операции, както и при бронхиална астма, язвена болест, за подтискане на половата възбуда.
Народна медицина с черна попадийка
Българската народна медицина препоръчва черна попадийка при прекомерно изпотяване, стомашни и чревни болки, менингит, магарешка кашлица, парализи, старческо треперене и безсъние.
Външно билката може да се приложи за жабурене при зъбобол: Извлек от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се употребява за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение.
Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с астматичен или възпалителен произход.
Отвара от черната попадия може да се приготви, като се накиснат листа от билката за един час в 0.5 л вряща вода. Течността се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.
Вреди от черна попадийка
Всички части на растението са силно токсични. Отравяне с черна попадийка настъпва най-често при употреба на семената, по-рядко — при консумация на корени и листа от растението. Симптомите на отравяне включват разширени зеници, сухота в устата, затруднено гълтане, суха зачервена кожа, ускорена сърдечна дейност, подтиснатост на централната нервна система.
Черната попадийка трябва да се използва само под надзора на медицински специалист. При настъпило отравяне се прави промивка на стомаха и въвеждане чрез сонда на танинов разтвор или суспензия от медицински въглен. Пострадалото лице веднага трябва да се откара в лечебно заведение.
Коментари