Лудо биле

Лудо биле /Atropa belladonna/, познато още като беладона представлява многогодишно тревисто растение с дебели бели корени. Листата му са тъмнозелени с неправилна форма. Плодовете на лудото биле са черни и достигат диаметър до един сантиметър. Лудо биле се среща на територията на Европа, Северна Африка и някои части на Азия.

Лудо биле е храст, който можете на срещнете по планините, скрит в някое влажно и сенчесто място. Лудото биле цъфти през месеците от май до септември в красиви лилави цветове. Лудо биле е билка, включена в Червената книга на България, а използването ѝ се следи от министерството на околната среда и водите.

История на лудо биле

Лудо биле е билка, позната още от древността. Своето латинско наименование /Атропа беладона/ билката дължи на древногръцката богиня Атропос. Това е една от трите богини, които направляват различните етапи на съдбата на човек. Богинята Атропос отговаряла за смъртта и понеже в големи количества билката е смъртоносна, решили да я кръстят на нея. Във Вавилон и Египет жените използвали лудо биле да разширят зениците си, смятайки че така са по-красиви.

Отвара от листата на лудо биле е била една от най-използваните отрови от римляните. Римлянка на име Локуста често е била наемана да убие жени, които вече не задоволяват мъжете си. Тя е убила и император Клавдий, като при залавянето ѝ се оказало, че в себе си има беладона.

През Средновековието хората разбрали, че билката има полезно действие, стига да не се прекалява с нея. В началото я използвали като упойка по време на операция, а по-късно за лечение на болест на Паркинсон. В наши дни лудо биле е навлязло в съвременната медицина като изпробвано лекарство при различни заболявания.

Състав на лудо биле

Растението съдържа тропанови алкалоиди, 1.2% в листата и до 1.3% в корените. Най-високо е съдържанието на атропин, кумарини /скополетин, умбелиферон/, гликозиди, фитостерини, танини и др.

Избор и съхранение на лудо биле

Лудо биле е билка, която не бива да се събира, защото е в Червената книга на България. Освен това тази билка е опасна за здравето и неправилната ѝ употреба може да доведе до смърт. Лудо биле и препаратите, които я съдържат, трябва да се използват само под лекарско предписание. Лудо биле се предлага във вид на стандартен екстракт, мехлем, тинктура и свещички.

Ползи от лудо биле

Лудо биле има много добро спазмолитично действие, използва се за разширяване на зеницата. Билката облекчава болките и възпаленията. Под формата на лосиони, мехлеми се използва при ишиас, подагра, невралгия и ревматизъм.

Приложена в малки дози, облекчава сърцебиенето, използва се при чревни колики, пневмония, спастична астма. Лудо биле действа болкоуспокояващо при спазми в гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт – гастрит, язва, както и при маточни спазми. Билката потиска слюнчената и стомашната секреция.

Лудото биле прогонва безсънието и има ефект на болкоуспокояващо средство. В хомеопатията се използва при менингит, треска, ангина. Тинктурите от лудо биле се използват като силен релаксант.

Коренът от билката се използва за лечения на оплаквания от черния дроб и жлъчния мехур, сърдечна недостатъчност, аритмия.

Вреди от лудо биле

Както вече отбелязахме, лудо биле е опасна билка, която може да бъде смъртоносна при неправилна употреба. Ето защо лудото биле трябва да се предписва в малки дози от лекар или хомеопат лекар по схема, която стриктно да се спазва. В редки случаи лудото биле се приема самостоятелно, предимно се комбинира с други билки.

При предозиране с лудо биле се наблюдава рязко покачване на температурата, пресъхване на устата и остра жажда. Не е изключено да се появят гърчове и халюцинации. Специфични признаци за натравяне с билката са загуба на гласа и разширяване на зениците, продължителното треперене на краката и ръцете. При подобни симптоми, лицето веднага трябва да бъде закарано в спешна помощ, където се прави промивка на стомаха.

Смъртоносният характер на отровата на беладоната се дължи на съдържащия се в билката алкалоид – атропин. Най-отровен е коренът, а най-малко отровни са плодовете.