Kока /Coca/ представлява храст от семейство Erythroxylaceae, достигащ височина от 2 до 3 м. Клоните на растението са прави, а листата са тънки, плътни, елипсовидни. Цветовете са дребни, а венчето се състои от пет жълтеникавобели венчелистчета. Прашниците са със сърцевидна форма.
Растението е разпространено в САЩ /Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Тексас, Луизиана, Алабама, Мисисипи и Флорида/, Европа /Испания, Италия и Гърция/ и в Австралия /Нова Зеландия/.
Видове кока
В света са разпространени два вида кока. Това са Erythroxylum coca и Erythroxylum novograna-tense.
Коката /Erythroxylum coca/ е храст, произхождащ от Амазония, обитаващ топли и влажни долини между 1000 и 2000 метра надморска височина. Листа на растенията, отглеждани в Колумбия, са склонни да бъдат по - малки и по - остри, отколкото тези, които се отглеждат другаде. Това растение е фундаментално за индианските култури на Андите и Амазония. От този вид кока се произвежда кокаинът.
Erythroxylum novogranatense е вид кока от семейство Erythroxylaceae. Отглежда се в равнинните, сухи райони на Южна Америка, като се нуждае от напояване. Въпреки това, E. novogranatense е много адаптивна към различни екологични условия, расте добре както в сухи, така и във влажни райони, от 400 докъм 800 м надморска височина.
Състав на коката
Коката съдържа 14 натурални алкалоида, които обуславят лечебните свойства на растението. Егнонинът, който влиза в състава на коката, е карбоксилен дериват на атропина и има свойства да метаболизира мазнини, глуциди, като пречиства кръвта. Атропинът пък има анестезично действие, той прочиства дихателните пътища.
Пектинът действа абсорбиращо и антидиарично, заедно с витамин Е регулира производството на меланин за кожата. Папаинът, който се съдържа в коката, е ензим, подобен на животинския катепсин. Той подобрява храносмилането.
Хигринът в дрогата възбужда слюнчестите жлези, когато има недостиг на кислород във въздуха. Глобулинът пък тонизира сърдечния мускул, регулирайки липсата на кислород, подобрява кръвообращението, предотвратява болестта, наречена Soroche, причинена от височини /разреден въздух/.
Пиридинът, който съдържа билката ускорява формирането и функционирането на мозъка, увеличава притока на кръв към хипофизата и сливиците. Кинолинът предпазва от образуване на зъбен кариес. Коката съдържа и конин, който е със силно анестезично действие.
Кокаминът в билката притежава аналгетично действие и заедно с конина помагат за усилване действието на кокаина. Резерпинът регулира кръвното налягане и подпомага образуването на костни клетки. Дрогата съдържа и бензоин, който ускорява образуването на мускулни клетки и предпазва от загниване на хранителните вещества, откъдето идват терапевтичните му свойства при гастрит и язва.
Инулинът в растението регулира секрецията на злъчката, освежава и подобрява функционирането на черният дроб, уравновесява формирането на меланин, избягвайки и почиствайки петна по лицето. Той е диуретично средство, помага за елиминирането на вредни и токсични субстанции в организма.
История на коката
Растението кока обикновено идва от високите места на Андите. Откакто е познато в човешката история, листата му се дъвчат заради техния стимулиращ ефект и облекчаването на дихателните проблеми, дължащи се на живота в толкова големи височини.
Според цитат от първите испански хроники индианците ценели растението повече от златото и среброто, защото човек не чувства нито глад, нито жажда, когато дъвче листа от кока.
Инките са използвали листата само за религиозни цели. След като испанците завладяват Южна Америка, тяхната употреба се разпространява още повече.
Отглеждане на кока
Растението предпочита райони, където не пада слана. Плодовете на растението се събират, преди да са узрели и се оставят за известно време, докато омекнат съвсем. Тогава размекнатото месо на плода се отмина, а семената се почистват и изсушават.
Събраните семена се пускат във вода и тези, които изплуват на повърхността се изхвърлят, тъй като няма да покълнат. Годните семена трябва да се засеят, колкото се може по-бързо. Най–добре е всяко семе да се постави в отделен съд.
Пластмасовите саксии биха свършили добра работа. Младият разсад се нуждае от светлина, било то слънчева или изкуствена. Необходимо е да торите растението. След около два месеца можете да разсадите младите растения, като оставите разстояние около 1.5 м между тях.
Като цяло коката се нуждае от висока влажност на въздуха. Въпреки това коката се оказва много издръжливо растение и може да вирее и при не много висока влажност на атмосферата. Но това не е всичко. Коката със сигурност може да издържи на ниски температури, при условие че те не попадат под точката на замръзване.
Ползи от кока
Чаят от кока е широко използван заради доброто му влияние върху храносмилането, кръвообращението, против умора, раздразнение, стрес с лек, но забележителен повишаващ ефект върху настроението. Може да се приема по всяко време на деня, за предпочитане след хранене. Също така се препоръчва при нарушено храносмилане, колики и при диария.
Съдържанието на витамини и други елементи правят чая от кока хранителна добавка, която може да се употребява в ежедневната диета.
Топлата напиитка от кока може да бъде приемана от деца, подрастващи, възрастни и стари хора. Забележителен е изключително ниският процент на сърдечно-съдови заболявания при индианците, дъвчещи листа от кока.
Също така прави впечатление и ниският процент на зъбен кариес при тях. Рискът от пристрастяване към употребата на чай от кока е нищожен, при условие че са необходими повече от 500 торбички (1 торбичка съдържа 1 г листа от кока) за получаване на 1 г кокаин, от които се абсорбират минимални количества в нанограмове (1 нанограм е една милионна част от грама) в продължителен период, което не позволява да се достигне концентрация, която да причини психически разстройства.
Чай от кока
Чаят от кока е билков чай, направен от суровите листа на растението кока, което расте в северозападната част на Южна Америка. Приготвя се чрез потапяне на листа кока или потапяне на торбичка чай в гореща вода.
Чаят от кока най-често се консумира в планинската верига Анди, особено Боливия, Еквадор и Перу. Има жълтозелен цвят и леко горчив вкус, подобен на зелен чай с повече органична сладост.
Листата на растението съдържат алкалоиди, от които по химичен път се извлича вещество за направата на кокаин. Въпреки това размерът на този алкалоид в суровите листа е малък.
Чаша чай от кока, приготвена от един грам листа от растението съдържа приблизително 4.2 мг биологичен алкалоид. Поради наличието на тези алкалоиди, чаят от кока може да се нарече лек стимулант, като консумацията му може да се сравни с консумацията на кафе или чай.
Съдържанието на алкалоид в една чаша чай, обаче, е достатъчна, за да покаже положителна проба при кръвен тест за кокаин. Подобно на безкофеиновото кафе, чаят от кока също може да бъде "безкокаинов". След обработката наличието на алкалоидите се свежда до минимум, също както при безкофеиновото кафе, в което остава незначително количество кофеин.
Чаят от кока е легален в Перу, Боливия, Колумбия, Еквадор. Но употребата му продължава да бъде възпрепятствана от Единната конвенция за упойващите вещества. Чаят от кока е незаконен в Съединените щати, освен ако не е "безкокаинов".
Много от коренните жители на Андите използват чая за медицински цели. Чаят от кока често се препоръчва на туристите по високите части на Андите за предотвратяване на височинна болест. Въпреки това неговата действителна ефективност никога не е изцяло проучвана. Чаят от кока е бил използван като средство за рехабилитиране на зависими от кокаина, прилагал се е като негов допустим заместител.
Рецепта за чай от кока
Загрейте вода, без да завира. Поставете една чаена лъжичка сушени листа от кока. Оставете листата да се накиснат 10 минути, ако желаете светъл чай или 20 минути, ако предпочитате по–тъмен. Напълнете една чаена чаша до половината с приготвения чай и го разредете с вода, ако ви се струва силен. Овкусете чая с резен лимон и малко мед.
Вреди от кока
Прекалено дълготрайно потребление на листата от кока може да доведе до пристрастяване. Съществува твърдение, че употребата на кока може да причини преждевременно остаряване, но то не е доказано все още. В сравнение с това непрекъсната и/или прекомерна употреба на чист кокаин причинява много сериозни странични ефекти.
Кокаинът е стимулант с голям потенциал за зависимост, извлечен от листата на храста Еrythroxylon coca за първи път през средата на 19 в от химика Гедке и е наречен еритроксилин. Пристрастяването към кокаина е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата. Почти по целия свят притежаването, отглеждането и разпространението му са незаконни за немедицински и неразрешени специално от правителствата цели.
Употребата на кокаин може да доведе до разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, на телесната температура, намаляване на апетита. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчни кръвоизливи, епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност и др.
Коментари