Ликорис представлява корен на Glycyrrhiza glabra, като произходът му е от Китай и Япония. То е растение, състоящо се от 20 вида семейства и подсемейства от вида Amaryllidaceae. У нас е познато още като Женско биле, Сладък корен, Сладник, Сладко биле. Стъблата на ликориса са с дължина до 1 метър.
Листната маса на растението е переста, като всяка петура се състои от 9 до 17 малки листенца. Дължината ѝ е 7-15 см.
Билката се радва на изключителна популярност в Китай, където се нарежда до женшен, гинко билоба и гъбите Рейши.
В Европа се ползва доста масово в Италия /за подсладител/ и Испания /където се дъвче като освежител за уста/.
Употребява се само коренът на растението. От него се извлича екстракт, който съдържа глициризин. Това е вещество, което е 50 пъти по-сладко от захарозата и притежава лечебни свойства. Използва се масово като подсладител в широка гама от захарни изделия и бонбони.
Съдържа витамин С, аминокиселини, захари, нишесте, смоли, етерично масло и други.
Ликорисът има антивирусен, антиинфекциозен и антимикробен ефект.
Ликорисът се използва като имуностимулант, при високи стойности на мазнини в кръвта, възпаление на кожата, за заздравяване на кръвоносните съдове, язва, гастрит, ускорява зарастването на рани, при често уриниране, при хронична умора, менструални болки и неразположения.
С него обаче трябва да се внимава, защото прекалената му употреба може да доведе до отоци, високо кръвно и главоболие.
Също така билката не се препоръчва при бременност и при проблеми с бъбреците.
Коментари