Мангото произлиза от Индия и Югоизточна Азия. Дървото достига до 30 м. с радиус на короната до 10 м. В средните векове дървото на мангото е считано за благородно растение и било засаждано в повечето придворни градини и паркове.
Мангото е един от националните символи на Индия и Пакистан.
Цветовете на мангото се появяват в края на зимата - началото на пролетта. След увяхване на цветовете до съзряването на плодовете на мангото обичайно минават между три и шест месеца. Узрелите плодове висят на дълги дръжки и тежат до 2 кг.
Обвивката на мангото е зеленикава, жълта или червена, тънка е. Месото на мангото може да е меко или влакнесто, взависимост от зрелостта на плода. Съществуват повече от 500 сорта манго.
В родината си Индия мангото е познато като Краля на плодовете. Освен, че е много вкусен плод, то е богато на хранителни вещества и фибри: различни витамини, калий, калций и магнезий. Винената, ябълчената и лимонената киселини, които съдържа, са идеални за поддържане на алкалността на организма.
Екстрактът от листата, кората и стъблото на мангото убива вредните микроорганизми. А пък антиоксидантите предпазват от сърдечни заболявания и дори от някои видове рак.
В мaнгото се съдържат флавоноиди. Това са пигменти, които укрепват имунната система. Сладкият вкус на тропическия плод е съчетан с характерен аромат на портокал, диня и роза.
Сокът от манго е полезен при малокръвие, подсилва апетита, спомага за укрепване стените на кръвоносните съдове.
Мангото се яде прясно, добавено в плодови салати, сладкарски изделия или като гарнитура в някои месни ястия. От мангото се приготвят също сок и ароматни плодови напитки.
Неузрялото манго дозрява при стайна температура. В хладилника може да се съхранява не повече от месец. Костилката на мангото се отделя трудно от месестата част. За да стане това, трябва да се обели кората и мангото да се изреже около костилката.
