Грозде се наричат семената на растения от рода Vitis, известни на български като лози. От ботаническа страна гроздето се причислява към плодовете тип ягода. Гроздето е с малки кръгли или овални плодове, с полупрозрачна, гладка кожа. Някои видове грозде съдържат семена, годни за консумация, докато други са безсеменни.
Гроздето се характеризира със сферични или овални плодове, които растат на купчини и са наречени гроздове. Тези купчини могат да обединят в себе си от 15 до 30 индивидуални гроздови плодчета.
История на гроздето
Гроздето е култивирано за първи път в Азия още през 5000 г. пр. Хр. То също играе важна роля в много библейски истории, които го посочват като „плод на лозата”.
По време на древните гръцки и римски цивилизации, гроздето е почитано поради използването му за направа на вино През 2-ри век са засадени гроздовите масиви в долината на река Рейн в Германия - място на забележително винопроизводство.
За първи път гроздови масиви са засадени в САЩ в началото на 17-ти век от испански мисионери в Ню Мексико. В последствие лозарството бързо се разпространява в централната долина на Калифорния, където климатът, както и липсата на насекоми, които нападат гроздето, създават изключително благоприятни условия.
В края на 19 век почти всички сортове грозде „vinifera” във Франция са били унищожени от насекоми, непреднамерено внесени от Северна Америка. След кръстоска на оцелели сортове с американски видове е станало възможно отглеждането на грозде в този регион, известен със своето вино.
В момента Италия, Франция, Испания, Съединените щати, Мексико и Чили са сред най-големите производители на грозде за търговски цели.
Състав на гроздето
Гроздето представлява плод без мазнини, наситени мазнини, натрий и холестерол. Химичният състав на гроздето е различен при отделните сортове. Той зависи от степента на зрялост, почвата, начина на отглеждане.
Гроздето е много хранителен плод, което се дължи на захарите в него - от 13 до 24% захари, като най-вече преобладава глюкозата, следвана от гроздова захар и малко количество фруктоза.
Гроздето е отличен източник на манган, витамин В6, тиамин (витамин В1), калий и витамин C. Около 100 г грозде съдържа 62 калории и 0.58 г протеини.
Киселините в състава на гроздето са от 4 до 7%. Гроздето съдържа етерични масла, танин и смолисти вещества. Съдържа магнезий, силиций, калций, арсен и йод. В гроздето има известно количество витамин С.
Гроздето съдържа полезни съединения, наречени флавоноиди, които са фитохранителни вещества и придават наситен морав цвят на гроздето.
Избор и съхранение на гроздето
Препоръчва се да се избира грозде, което има наситен цвят, със закръглени и здраво прикрепени за чепката зърна. Един от начините да се оцени сладостта на гроздето е неговият цвят. Зелените сортове грозде трябва да имат леко жълтеникав оттенък, червените сортове трябва да са в наситено червено, лилавите и синьо-черни сортове също трябва да бъдат в наситени цветове, за да са сладки. Най-добрият антиоксидант е напълно узрялото грозде.
Не е възможно съхранението на грозде на стайна температура, тъй като то бързо ферментира. За да се съхрани за няколко дни, е необходимо да се постави в хладилник. Гроздето може да запази своите вкусови качества до 5 дни в хладилник.
Видове грозде
Гроздето, което се консумира в пресен вид или се използва в различни рецепти, се нарича десертно грозде в противовес на винените сортове грозде, които се използват за направата на вино, или стафидените сортове, използвани като сушени плодове.
Макар че съществуват хиляди сортове грозде, само около 20 от тях се консумират. Цветът, размерът, вкусът и физическите характеристики се различават при различните сортове. Гроздето има разнообразни цветове, включително зелено, кехлибар, червено, синьо-черно и лилаво. То е с леко хрупкава текстура и сладко-кисел вкус.
Европейско грозде - включва сортовете: Томпсън (семена и кехлибарено-зелен цвят), Император (семена и лилав цвят) и Шампан / Черен Коринт (малко по размер и лилав цвят). Европейските сортове са с кожа, прилепнала към вътрешната текстура.
Северноамериканско грозде – включва сортовете: Конкорд (синьо-черни на цвят и големи по размер), Делауеър (розово-червен цвят) и Ниагара (кехлибарен цвят и по-малка сладост). Тези сортове са с по-лесно отделяща се кожа.
Френски хибриди - те са разработени от „vinifera” грозде след като по-голямата част от гроздовите сортове са били унищожени през 19 век.
Кулинарно приложение на гроздето
За да се използват максимално полезните качества на сладкия плод, се препоръчва консумацията на току-що откъснато и добре измито грозде. Освен за прясна консумация то се използва за направата на редица десерти с грозде, сокове, салати с грозде за украса. Комбинира се чудесно с кашкавал и синьо сирене.
От грозде се приготвят вино и ракия. Съществуват много видове грозде, но онези, които съдържат повече танин, се използват основно за приготвянето на вино. Това са т.нар. винени сортове.
Сладките и сочни сортове са онези, които се ползват в кулинарията. Те запазват формата си и при готвене ципата им не се пука. Именно мускатът е най-подходящ за комбинация със сирена.
Червените сортове грозде са подходящи за комбинация с месо. Те не се нуждаят от голяма термична обработка, достатъчно е само да се загреят. Сортовете със семки са по-ароматни от онези без. Бялото грозде се комбинира чудесно с риба, морски дарове. То се използва и в много сладкиши с грозде.
Ползи от гроздето
Фитохимикалите, съдържащи се в гроздето, са антиоксидантни съединения, които помагат за намаляване риска от сърдечни заболявания. Ресвератролът защитава сърдечния мускул и го запазва гъвкав и здрав. Той също намалява риска от болестта Алцхаймер и е лек против стареене. Ролята на сапонинът също е свързана с подкрепа на здравето на сърцето. В допълнение към ресвератрола и сапонина, гроздето съдържа и още едно съединение, наречено птеростилбене - мощен антиоксидант, който е известен с това, че предпазва от рак и помага при нисък холестерол.
Богатата смес от фитосъединения, съдържащи се в гроздето, го правят изключително полезно и има многобройни защитни ефекти, свързани с метаболизма на холестерола, оксидативния стрес (действието на свободните радикали) и възпаленията.
Витамините, които се съдържат в гроздето, укрепват нервната система и усилват зрението. Редовният прием на грозде намалява риска от поява на съсиреци в кръвта. Помага при мигрена, регулира дейността на стомашно-чревната система, подобрява храносмилането. Червеното грозде има силни антибактериални и антивирусни качества, предпазва от инфекции.
Виното е защитно средство за хора с високо кръвно налягане и хипертоници. Умереното, редовно пиене на вино намалява риска от смърт поради различни причини, не само от заболяване на коронарните артерии. Червеното вино дава защита и срещу рак на белия дроб.
Гроздето и неговите семена съдържат съединения, наречени процианидин Б, в които помагат срещу рак на гърдата.
Вреди от гроздето
Консумацията на грозде може да предизвика метеоризъм и разстройство на стомашно-чревния тракт. Препоръчва се да се яде без кожичките, особено при хора, които страдат от язвена болест, болести на червата, бъбреците, пикочните и половите пътища. Гроздето е противопоказно при хора, страдащи от захарен диабет.
Разкрасяване с грозде
Употребата на сока от грозде, месото на плода и маслото от семките му е позната още от най-древни времена. Гроздето съдържа редица полезни вещества, което става причина за все по-голямото му популяризиране като козметично средство. То се съдържа в редица кремове, маски и ексфолианти.
Всяка жена може да си направи регенерираща маска за лице и в домашни условия. Необходимо е само да се отстрани ципата и семките от плодовете, а след това да се разнесе месестата част на гроздето по лицето. Оставя се действа 15 минути и се отмива.
За кожа, която е изгубила своята еластичност, се смесват няколко зърна грозде, направени на каша с 2 ч.л. кисело мляко, лъжичка мед и лимонов сок. Нанася се върху лицето и действа 20 минути.
Коментари