Пъпешовото дърво /Solanum muricatum/, което е известно под екзотичното име пепино, е новост за българския пазар, но по света се отглежда в световни мащаби. Пепино произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните чилийци и перуанци са го култивирали преди хилядолетия.
Подобно на царевица, дивият му предшественик не е открит в природата. Пепиното се отглежда в редица умерени и субтропични райони, включително Израел, Испания, Холандия, Нова Зеландия и Калифорния. Подобно на пъпеш, и пепиното има лека кухина, която е пълна с малки сладки семена, годни за консумация.
Пепино е близък роднина на домати и патладжани. Расте като многогодишно храстче, което притежава дървесинени стъбла и достига височина до 1 метър. Расте изключително бързо и само 4-6 месеца след посаждането дава своите първи плодове.
Листата на един екземпляр могат да бъдат както прости, така и разчленени. Цветовете са групирани подобно на картофите и доматите. Имат бял, бледорозов или яркосин цвят, а при някои сортове дори са ароматни. Плодовете пепино са с формата на пъпеш, а основният цвят на кожицата е изпъстрен с най-разнообразни щрихи – кафяви, пурпурни, зелени или сиви.
Когато достигнат големина колкото гъше яйце и придобият бледожълт или кремав цвят, внимателно се откъсват. Презрелите плодове нямат същите вкусови качества.
Както при доматите, цветовете и плодовете на пъпешовото дърво се появяват непрекъснато. Зрелите плодове наподобяват вкуса и аромата на пъпеш и тропически плодове.
Състав на пепино
Плодът съдържа между 4-8% захари, много висок процент витамин С и провитамин А. Богат е на минералите желязо и калций, както и много фибри. 100 г пепино съдържат 80 ккал, между 35-70 мг витамин С.
Избор и съхранение на пепино
Избирайте добре узрели плодове, чиято кора съвсем леко поддава на натиск. Избягвайте плод, по който има следи от загниване. Не се притеснявайте, ако закупите недозряло пепино, защото може да доузрее на стайна температура. Иначе добре узрелите плодове се съхраняват в хладилник, където може да ги запазите свежи в продължение на 2-3 седмици.
Пепино в кулинарията
Плодовете могат да се консумират както самостоятелно в суров вид, така и в различни плодови салати. Киселите, неузрели плодове най-често се слагат в салати. Плодът е идеален за салати със спанак.
Пепиното може да се задушава, като в този си вид се използва като гарнитура. Пърженото пепино е чудесно второ ястие, което ще придаде много екзотика на всяка една трапеза. Много хора предпочитат да консумират пепиното самостоятелно, почистено от семките и леко охладено. Може да се яде с или без кората.
Ползи от пепино
В Америка пепино е избрано за един от суперплодовете. Смята се, че помага при диабет, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и камъни в бъбреците. Редовната консумация на пепино намалява риска от възникване на тези заболявания. Пепино плодовете подобряват издръжливостта и осигуряват необходимата енергия на тялото.
Пепино съдържа високи количества витамин С – силен антиоксидант, който е изключително полезен срещу атаките на свободните радикали, които са причина за раковите заболявания и преждевременното остаряване на организма. Витамин С е необходим за засилването на имунната система, така че тялото да не е податливо на болести.
Фибрите в пепино подобряват храносмилането и предотвратяват затлъстяване. Пепиното притежава отлични вкусови и здравословни качества, затова ако не сте опитвали досега този плод, вече е крайно време да опитате.
