Калина

Калина /Viburnum opulus L./ представлява ниско дърво или силно разклонен храст от семейство Бъзови. Калината е наричана още бодеж, снежна топка, снежник, тутунига, самодивско дърво и гирмиж. Дръвчето достига височина между 1.5 и 4 метра. Клонките на калината са два вида – вегетативни и цветоносни, с червенокафяви голи пъпки.

Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите стъбла е сивокафява, гладка и с червеникав оттенък. Листата на калината развиват голи дръжки. Листата са едри, срещуположни, отгоре зелени и голи, а отдолу синкаво-зелени, покрити с власинки. Листата достигат дължина до 10 см.

Цветовете на калината са събрани по много на брой във връхни сенниковидни съцветия. Външните цветове са по-големи и стерилни, а средните цветове са фуниевидни и двуполови. Чашката е петделна, с пет венчелистчета, многобройни тичиники.

Плодовете на калина са овални и костилкови, лъскави, светлочервени, сочни, със силно горчив вкус. Големи са колкото грахово зърно. Обикновено имат по три семена. Узряват през септември-октомври месец и се задържат дълго време след окапването на листата. Калината цъфти през май-юни.

Калината се среща по скалисти места, край сенчести и влажни широколистни гори и храсталаци в умерения пояс на Северното полукълбо, Южна Америка, Югозиточна Азия. Расте до 2400 метра надморска височина.

Отглеждане на калина

Красотата на калина може да се наблюдава през всички сезони. През пролетта дръвчето има тънки, тесни и светлозелени листа. През лятото е обсипано с бели цветове, а през есента листата му се обагрят в топло кафяв и ярко червен цвят, а плодовете му – в коралово червен цвят.

Калината не е капризно растение. Може да вирее във всякаква почва, дори и в глинеста и песъчлива със северно изложение. Издържа както на прекомерна сянка, така и на влага или суша. Калината не се нуждае от някакви специални грижи, за да расте нормално.

Състав на калина

Кората на калината съдържа гликозида вибурин, фитостерини, органични киселини, следи от етерично масло, витамини К и витамин Е. Плодът на калината съдържа интвертна захар, витамини С и РР, танини, петкинови вещества, смола, валерианова киселина, плодови киселини и др.

Събиране и съхранение на калина

Използваемата част на калината са нейните кори. Те се белят напролет, когато започне сокодвижението /март месец/ или наесен след узряването на плодовете /октомври-ноември/. Сушат се на сянка, като допустимата влажност на изсушените кори е около 14%.

Изсушените кори имат кафеникаво-сив или зелено-сив цвят с малки червеникави петънца. Имат слаб мирис и стипчиво-горчив вкус. Срокът на годност на целите кори е 3 години, а на нарязаните – 2 години.

Плодовете на калината се берат при пълното им узряване. Осланените и презрели плодове стават по-сладки и горчивината им намалява. Събраните плодове се сушат на сенчесто и проветриво място, а клонките им се завързват на китки.

Ползи от калина

Кората на калина има много добро кръвосъсирващо и съдосвиващо действие и понижава кръвното налягане. Плодът на калината има пикочогонно действие и засилва сърдечната дейност. Корите се прилагат при болезнена менструация, авитаминоза, маточни кръвоизливи. Комбинацията от кора на калина, змийско мляко и листа от мента се препоръчва при възпаления на жлъчката и жлъчните пътища.

В народната медицина корите се използват като добро противотемпературно средство, при хемороиди, диария, кръвоизливи от носа, стомашно-чревни възпаления, заболявания на черния дроб и жлъчката, различни простудни заболявания.

Плодът се употребява като слабително и потогонно средство, както и при стомашна язва. Плодовете, сварени с мед, се дават при задух, кашлица и простуда. Цветът на калината улеснява храносмилането. Листата се използват при маточни кръвоизливи и вирусни заболявания.

1 с.л. кора от калина се слага в 500 мл вода. Ври 10 минути, след което се пие по 100 мл, 4 пъти дневно преди хранене.

Кората се използва и за външно приложение за промивки на рани, за гаргари при болки в гърлото, за налагане на изгорени места.

Вреди от калина

Плодовете на калина не бива да се консумират при подагра и бъбречни заболявания. Калината не бива да се употребява и при хора, които имат алергия към аспирин. Приемайте калина само по лекарско предписание и под лекарски надзор.