Растението калина, познато също като офика или самодивско дърво, е често срещано в България и се използва широко в народната медицина. Расте най-вече в гористите планински райони и е добре всеки да има на разположение изсушена калина.
Калината се употребява в народната медицина като слабително, противоревматично и пикочогонно действие. Използват се предимно плодовете на растението, които могат да бъдат прилагани при застой на течности в организма, при бъбречни заболявания, чревни катари, дизентерия, диария, при чернодробни проблеми и др.
Калината представлява висок храст, който има гладка сивозеленикава кора. Листата ѝ имат зеленикав цвят, като горната им част е по-тъмна, а долната по-сивкава. През есента те придобиват червен цвят.
Цветовете на калината, които могат също да бъдат използвани в народната медицина, са бели на цвят. Те имат същото действие, както и плодовете на билката, но с доста по-слабо изразен ефект.
Листата на билката могат да се използват при кожни заболявания, а ако се скълцат, докато са още свежи, се използват в народната медицина като компрес при изкълчване или подуване.
Калината се бере, веднага след като узреят плодовете ѝ. Това става през есента, обикновено през периода август-септември. Плодовете се изсушават на сянка или в специална сушилня, като температурата в нея трябва да е настроена на 70 градуса по Целзий. Максимално допустимата влажност е 11 %. След като изсъхнат напълно плодовете, те се опаковат в хартиени торби, които се затварят добре и се съхраняват на сухо и тъмно място.
Плодовете на калината са богати на витамин С, дъбилни вещества, захари, винена-, ябълкова- и лимонена киселина, пектин и др.
Можете да си направите калина за пиене по следния начин: Счуквате 1 с. л. сушени плодове, които слагате да се варят за 5 мин в 500 мл вода и пиете от отварата по 1 винена чаша преди ядене по 3 пъти на ден.
От листата и цветовете може също да се направи запарка, но слагате 2 с. л. от билката в 400 мл. вода. Пие се също по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
