Да си кажа честно, най не ми се занимава с еклерчета, струва ми се, че няма да ги докарам. А тези ми изглеждат много добре! Браво! Защо пък да не се пробвам отново, може да достигна твоя резултат!
Много благодаря, Сия! Да, вярно е, че много хора не обичат агнешкото изобщо, но у дома всички го харесваме, дори повече от всяко друго месо. А и карантийката не делим. Ноооо, не мога да го докарам, както навремето родителите ми го правеха в селската пещ. Сега ги има само спомените. Но и на градската фурна си го бива.
Любимо сладко! Ама това нещо с пробата с капката, да си призная, все трудно го уцелвам онзи момент и накрая става едно гъсто, друг път пък рядко. Трика със студената чиния не го знаех, благодаря! А сладкото ви изглежда много добре!
С извинение към всеки, който ще прочете рецептата, искам да поясня, че при публикацията нещо съм пропуснала, затова допълвам: Картофите се обелват и се нарязват на тънки кръгчета като чипс. Пускат се в подсолена вряща вода за 1-2 минути да се бланшират. Да се внимава да не се сварят и да не се начупят! Изваждат се с решетъчна лъжица и се отцеждат.
Във формички за мъфини, предварително намазани с краве масло, околовръст се подреждат листата от картофи, изправени, застъпвайки ги малко. На дъното се поставя по едно легнало кръгче картоф.
Този тутманик изглежда много апетитно и изкушаващо. Чудесна идейка за утрешния почивен ден. Ако го докарам тъй хубаво, сигурна съм, че освен примамливия аромат в къщи, ще има и доволни усмивки.
Моите коментари