Може би е рядко да срещнем човек, който поне веднъж в живота си да не се подложим на някакъв вид диета. Това е нещо съвсем нормално и естествено.
Тялото ни е приспособено до известна степен за това. То създава резерви от енергия, която използва, ако е необходимо.
Но дали не вредим на себе си, ако гладуваме прекалено дълго?
За да оцелее по време на диета и гладуване, тялото преминава в „икономичен режим“, скоростта на основния метаболизъм намалява до 15 kcal на килограм телесно тегло на ден, т.е. човек харчи само около 1000 ккал на ден за основен метаболизъм.
По време на глад най-важното е да се задоволят енергийните нужди на тъканите, т.е. поддържане нивото на глюкоза и мастни киселини в кръвта. Обикновено единственият източник на енергия за мозъка е глюкозата. По време на гладуване тялото изразходва запасите си от глюкоза за около 20 часа и се опитва да разгради повече мазнини. По този начин гладуването, което продължава повече от 24 часа, представлява сериозна заплаха за здравето ни.
Ако гладуването продължи по-дълго, това поставя много стрес върху тялото и му вреди. Мозъкът и другите глюкозозависими тъкани така или иначе се нуждаят от глюкоза и тялото започва да използва протеини за нейното производство. Тялото се опитва да избегне разграждането на протеините, доколкото е възможно, тъй като протеините участват в редица жизнени функции, например те са част от антителата.
Следователно прекомерното използване на протеини като енергиен източник намалява хранителната ефективност и имунитет на организма. По време на гладуването тялото преминава към използването на мастни киселини и кетонни тела и само когато количеството мастни киселини е критично ниско, интензивността на разграждането на протеините се увеличава.
Ако има дефицит на глюкоза, окисляването на мастни киселини е непълно и черният дроб засилва производството на кетонни тела от остатъчни съединения. След 3-4 дни на гладно биосинтезът на кетонните тела се увеличава 10-30 пъти, на петата седмица - почти 100 пъти. Кетонните тела стават важни източници на енергия (включително за мозъка), като по този начин се избягва разграждането на протеините.
Ако гладуването продължи дълго време, кетогенезата става много интензивна, започва свръхпроизводството на кетонни тела, които нямат време да се разпаднат. Те започват да се натрупват в кръвния поток, рН на кръвта спада и възниква кетоацидоза. Тук негативният ефект е намаляването на съкратителната способност на сърцето, в резултат на което доставката на кислород в организма е нарушена.
При продължително гладуване в тялото настъпват промени, насочени към поддържане на жизнената дейност възможно най-дълго. Колко дълго човек може да гладува, зависи от много обстоятелства, включително и от мастните резерви.
Гладуването може да причини сериозна вреда и дори да унищожи чревната микрофлора, която има важни защитни функции. Трябва да се имат предвид и нарушения, причинени от недостиг на витамини и минерали, отслабване на имунната система и увреждане на тъканите.
Следователно продължителното гладуване изтощава тялото, уврежда го и е безсмислено, а последствията могат да се отразят след години.
