Пиренът е красиво вечнозелено храстовидно растение с нежни цветове, най-често розови или бели на цвят, и с подобни на иглички листенца. Наричан е още Ерика - Erica herbacea. Често е бъркан с растението Калуна, което изключително много прилича на него.
Характерно за пирена е, че цъфти от края на лятото и началото на есента до началото на пролетта.
Медът от пирен е рядък и ценен деликатес. Той е особено много тачен в съседна Гърция, където влиза в елита на най-висококачествените видове мед и където е наричан Кралят на меда. На цвят той е тъмен, почти червеникаво-кафяв с леки, кехлибарени оттенъци.
Отличава се със специфичен леко горчив вкус, умерена сладост и слаб, почти недоловим цветен аромат. За разлика от другите сортове мед, той притежава специфична еластичност и много лесно се сгъстява, но пък трудно кристализира.
Достатъчно е да го разбъркате и той отново става силно течен. След което скоро възвръща характерната си желеобразна консистенция.
Според проучване едни от последните проучвания медът от пирен има високо съдържание на калций, цинк, калии, витамини от групата В, протеини и се отличава със силно атниоксидантно действие. Благодарение на това консумацията му има отличен ефект в борбата на организма със свободните радикали, произведени в резултат на метаболитни процеси и поради замърсяванията в околната среда.
Затова медът забавя процесите на стареене и подобрява цялостно здравословното състояние.
Едновременно с това медът от пирен има силни противовъзпалителни свойства, като най-добри ефекти оказва върху храносмилателната система, бъбреците и отделителната система.
Полезен е особено при ниска киселинност на стомаха. Консумацията му подсилва организма – особено след прекарани заболявания, и връща апетита. Установено е още, че медът от ерика съдържа голямо количество минерални вещества. По тази причина въздейства благотворно на нервната система и на сърдечно-съдовата система. Доказано е, че подобрява съня и облекчава главоболието.
Други ползи на меда от пирен са установени при лечение на белодробни заболявания, ревматизъм и подагра.
Коментари