Витамините и минералите играят важна роля във функционирането на имунната система. Доказано е, че дефицитът на минерали (особено цинк, селен, желязо, мед) и витамини (особено А, С, Е, В 6 и фолиева киселина) имат разнообразни отрицателни ефекти както върху вродения, така и върху придобития имунитет.
Ще разгледаме по-подробно влиянието върху имунитета на минералите, които често биват пренебрегвани за сметка на витамините.
Изолираният дефицит на минерали (или още микроелементи) е доста рядък, с изключение на желязо и цинк А. Дефицит се получава най-лесно при хроничен алкохолизъм, както и с естественото стареене на организма. Затова тези категории хора трябва редовно да следят показателите си и да вземат мерки навреме.
Доказано е, че навременната диагностика и коригиране на дефицита на микроелементи може да възстанови или поне да подобри защитните свойства на организма.
Значението на минералите за имунитета
Микроелементите (минералите) са съединения, които обикновено присъстват в организма в количества, измерени в мг. Въпреки малкото количество някои от тях са абсолютно необходими за живота - това са така наречените основни микроелементи (желязо, мед, цинк, селен и други).
Микроелементите изпълняват различни функции в организма, най-важната от които е вероятно да участва в ензимните реакции като ензимни кофактори. Ролята на микроелементите засяга всички аспекти на нормалната човешка физиология, включително функционирането на имунната система.
Според проведени научни изследвания, следните минерали са от най-голямо значение за човешката имунна система:
Селен
Много проучвания показват, че дефицитът на селен води до имунен дефицит, засягайки клетъчните и хуморалните връзки на имунитета. От друга страна, попълването на дефицита на селен има имуностимулиращ ефект, включително стимулиране на пролиферацията на цитотоксични Т-лимфоцити и повишаване на активността на естествените клетки убийци. Също така очевидно селенът предотвратява намаляването на нивото на лимфоцитния отговор към специфични стимули по време на стареенето. Ролята на селена е особено важна за защита на имунната система от вирусни инфекции и рак.
Цинк
Най-поразителните последици от дефицита на цинк се наблюдават при наследствено заболяване, при което метаболизмът на този елемент е нарушен - ентеропатичен акродерматит, което води до повтарящи се бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Интересното е, че добавянето на цинк към диетата на пациенти с ендопатичен акродерматит води до пълно нормализиране на имунната система. Това състояние обаче е рядко, а случаите на тежък дефицит на цинк са редки. От друга страна, недостигът на цинк не е рядкост сред общата популация. Често умерен до лек дефицит на цинк може да се наблюдава при хора на пълно парентерално хранене, получаващи пенициламин или при хора в напреднала възраст. Въпреки че дефицитът на цинк не е толкова тежък в този случай, той също води до понижен имунитет на Т-клетките, повишен риск от инфекция и забавено зарастване на рани.
Мед
За първи път за медта като основен микроелемент се заговаря през 1960 г., когато е открит дефицит на мед при перуански деца, страдащи от анемия, които не реагират на лечение с препарати от желязо. В допълнение към анемията, тези деца са имали тежка неутропения (ниски нива на неутрофили в кръвта), която води до спад в имунитета. Все още не е напълно ясно как дефицитът на мед е свързан с неутропенията. Може би медта е необходима за освобождаването на неутрофили от костния мозък и тяхното разпределение в периферните тъкани. Освен това дефицитът на мед е свързан не само с количествени нарушения на неутрофилите, но и с качествени: при дефицит на мед в неутрофилите и макрофагите, концентрацията на супероксид, основният компонент на оксидативния стрес, отговорен за борбата с инфекцията, се намалява. Впоследствие ролята на медта е доказана не само при вродения, но и при придобития имунитет, по-специално синтеза на интерлевкин-2, който е необходим за образуването на Т-клетките.
Желязо
Желязото има двоен ефект върху имунната система. От една страна, недостигът на желязо може да доведе до намаляване на защитните свойства на организма, което се дължи на няколко механизма. Първо, желязото е кофактор за миелопероксидазата, ензим, отговорен за синтеза на хидроксилни радикали, необходими в борбата с бактериалните патогени (вроден имунитет). Второ, желязото насърчава диференциацията и узряването на Т клетките (придобит имунитет). От друга страна, излишъкът от желязо в организма може да бъде благоприятен фон за развитието на някои инфекциозни заболявания. Например, добавянето на желязо действително увеличава риска от лоши резултати при малария, туберкулоза и СПИН.
Селенът, цинкът, медта и желязото са основни минерали за нормалното функциониране на имунната система.
Ролята на други минерали (магнезий, никел, хром и други) също е важна, но не решаваща.
