Патладжанът се отличава с богатството си на важни минерали като калий, калций и желязо, както и натрий, протеини, витамин А и фибри.
Благодарение на здравословните си качества, но и поради завладяващия си лилав цвят и лъскав външен вид, патладжанът става любим зеленчук на мнозина крале и кралици през вековете.
Патладжанът, наричан още син домат, има високо съдържание на хлорогенна киселина – един от най-мощните антиоксиданти, произведени в тъканите на растенията.
Според последните изследвания, в киселината преобладават над 10 фенолни съединения. Смята се, че те предпазват от стрес и инфекции.
Фитонутриентите, които се съдържат в патладжана, помагат за предотвратяване на увреждане на клетките, причинено от свободните радикали. Флавоноидите, като насунин, предпазват и от оксидативен стрес, в резултат на бактериални и гъбични инфекции. Освен това, благодарение на насунина, патладжанът помага за понижаване на вредния холестерол.
Тъй като има високо съдържание на фибри, синият домат е ефикасен и за облекчаване на запек, както и за предотвратяване на хемороиди и колит. Зеленчукът няма високо съдържание на калории и мазнини, затова е подходящ продукт при спазване на диета за отслабване.
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в Южна и Източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г.
Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие.
Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са смятали патладжана за отровен.
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му.
Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия.
Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия.
Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки - кьопоолу, баба гануш и мелитзано салата.
Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие баинган ка бхарта.
Коментари