Лаймът е широко употребявано название за вид цитруси, които имат сходни с лимона характеристики. Произходът му е от Южна Азия. Може да бъде срещнат и като „лимета”, но това не е коректно наименование.
Най-големите му производители са Индия, Мексико, Аржентина, Бразилия. Има около 15 различни сортове лайм.
На българския пазар най-познат е „key lime”/”кий лайм” или мексикански лайм. Думата „кий” в името произлиза от местността Флорида Кийс, която е разположена, близо до Маями, в най- южния край на САЩ. От 1926 г. насам в този район се концентрира най-широкото разпространение и отглеждане на този сорт. Кий лаймът се използва като специална и незаменима съставка в прочут, местен лимонен пай.
Този лайм има кълбовидна форма и при узряване се обагря в леко жълтеникав цвят, въпреки че масово се предлага в търговската мрежа обран още неузрял и с зелено оцветяване. Той е по-фин от обикновения лимон и е с по-ситни и меки семена. А за разлика от персийския лайм, има по-висока киселинност, по-силен и отчетлив аромат и по-тънка кора на плода. Кий лаймът е високо ценен поради своите уникални качества да подправя различни ястия, сладкиши и напитки. В сравнение с всички сродни цитруси той има по-силно кисел и горчив вкус. Богат е на витамин С.
Персийският лайм е друг известен цитрус от този вид. Може да бъде срещнат и като: „тахити лайм” и „Беърс лайм” /кръстен на Джон Биърс, който разработва сорта без семена през 1895 г. в Калифорния/.
Този лайм е изключително благоуханен- със силен, свеж лимонен аромат. Има завършен зелен цвят, въпреки че в края на узряването си, може да пожълтее малко. Той е по-издръжлив на климатични промени от кий лайма, с по-голям размер е от него и е без семена, заради което е често използван в сушен вид или в украсата на сладкиши и пайове.
Кафировият лайм е наричан още: комбава и макрут лайм. Произходът му е от Индонезия и Малайзия. Често се използва в традиционни азиатски ястия. Кората му е грапава, неравна и твърда. Цветът й варира от светлозелен до наситено зелен. Вкусът на кафировия лайм е стипчив.
Листата му също се използват в местните кулинарни традиции, както в свеж, суров вид, така и в сушен. Този лайм е неделима част от народна индонезийска медицина. Смятан е за твърде кисел за директна консумация.
Лимета/ limetta е вид цитрусов плод. На латински названието му е„citrus limettioides Tan”. Среща се и като„сладък лайм” в някои райони, и като „средиземноморски сладък лимон”.
В Иран лиметата се нарича „лиму ширин” (на персийски: limu = лимон и ширин = сладък). Произходът му е от Юго-източна Азия- най-вероятно от Индия, като е разпространен във вид на култивирано насаждение първоначално в района на Средиземноморието. Смята се за хибридно растение между мексиканския лайм и сладкия лимон или сладкия цитрон.
Дървото на различните лимети достига до 8 м. То има умерено гладка повърхност и кафяво-сивкава кора. Използва се нерядко и за декоративни цели. Кората на плода лимета е светло жълтеникава до ясно жълта при узряване. Вътрешната й част е бяла, с размер окол 5 мм.
Плодът има жълто-зеленикав цвят. Семената му са сравнително големи. Сокът на лиметата може да се определи като повече сладък, отколкото кисел.
Плодът на сладките лимети е незаменима съставка в приготвянето на различни коктейли, плодови десерти и комбинирани цитрусови сокове. Той също така съдържа ценни етерични масла. В някои краища на света този цитрус е смятан като по-сходен с портокала.
Съществува и индийска разновидност лимета или, както още се нарича, палестинска. Формата на плода е продълговата, яйцевидна или почти кръгла, със заоблени краища. Кората му е ароматна, зеленикава до оранжево-жълта, когато узрее. Тя също така има гладка повърхност. Плодът е сочен, съвсем леко кисел и горчив и е с мек, ненатрапчив вкус.
Дървото е по-твърдо от това на киселите сортове лайм. Лиметата се отличава от лайма и по по-сладкия си вкус, по-дебелата кора на плода и по-жълтия цвят.
Коментари