Какво закусват в Иран

Типичната иранска закуска включва в състава си хляб с масло и сладко, халим и иранската версия на омлет.

Халим е смес от пшеница, канела, масло и захар, приготвена с нарязанo месо в огромни чинии. Може да се консумира горещ или студен.

Иранският омлет пък е много по-различен от познатия ни. В състава му има говеждо месо, домати, чушки, олио, оцет, сол, черен пипер и захар.

Във всеки район на Иран кухнята е доста различна. Това се дължи на факта, че до 1934 г. страната е била известна като Персия и до ден днешен дори иранската кухня се нарича персийска.

Ако отидете в Азербайджан например, ще ви поднесат див мед и нуга, в град Ком - сохан (вид сладкиш), в Керман - шам фъстък, на юг - фурми, в провинция Язд - баклава и котаб (вид халва), в Хорасан - шафран (наричан "червено злато"), в Исфахан - гяз (ястие, подобно на бялата халва) и пулаки (вид сладкиш), в Саве - огромни нарове.

Хлябът в Иран, сервиран както в закуската, така и с всяко ядене през деня, е на особена почит. Съществуват четири основни вида хляб - сангак, барбари, тафтун и лаваш, но на много места из Иран се пече и хляб, характерен за дадената област.

Като добавка към закуската, на масата на всеки иранец присъства и чаят – традиционната напитка на Иран. Той се сервира в малки стъклени чаши и се пие с бучка захар - "ганд", която се слага под езика.

Други традиционни ирански напитки, които можете да срещнете, са "дуг" и "шербет". "Дуг" е напитка на базата на кисело мляко, която често се консумира газирана и овкусена с ментови листа. "Шербет" пък представлява вид лимонада, приготвена от плодов сок, захар и вода.

Благоприятния климат на Иран позволява ежемесечното събиране на редица плодове, които неизменно присъстват на трапезата. Платото с тях съдържа не само различни видове плодове, но и корнишони.

Когато сервират закуската, иранците имат традиция как точно да става това. Тя се повтаря и при обеда, и при вечерята. Първата част е покривката, наречена "софре". Тя се постила на масата или на персийска черга.

Основните ястия се поставят в центъра, а около тях се разполагат по-малките съдове, мезетата и хлябът. След като храната е сервирана, към гостите се отправя специална покана да заповядат на трапезата, на която не се отказва.