Бръшлянът /Hedera helix L./ представлява вечнозелена увивна и катерлива лиана от семейство Бръшлянови. Стъблото на бръшляна е разклонено и вдървеняло, с дължина до 20 метра и много корени. Цветовете са двуполови със зеленикаво-жълт цвят. Плодът е сферична, лъскава и тъмновиолетова ягода.
Бръшлянът цъфти август-октомври месец. Расте по умерено влажни, сенчести и широколистни гори, по храсталачни и скалисти места. Разпространен е в цялата страна до около 1800 метра надморска височина. Среща се и в Централна, Западна и Южна Европа.
Състав на бръшлян
Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и др.
Отглеждане на бръшлян
Бръшлянът е изключително подходящ за отглеждане, защото е много оригинален декоративен елемент за всяка стая, двор или градина. Бръшлянът има около 15 разновидности, от които най-популярен е английския бръшлян.
Той има кожести и лъскави, тъмнозелени или светли листа, които са разположени последователно по стъблото. От късно лято до късната есен бръшлянът цъфти с красиви и дребни жълто-зелени цветове, а през зимата ражда плодове, наподобяващи боровинки. Различните видове бръшлян основно се различават по окраската и формата на листата.
Най-важното условие, за да може бръшлянът да вирее добре е въздухът да бъде достатъчно влажен, а в помещението да се поддържа средна температура. През зимата се нуждае от повече светлина, а през лятото – от повече индиректна слънчева светлина и вода. Най-добре се развива на полусенчести и изцяло сенчести места.
Бръшлянът най-добре се отглежда в смесена почва – хумус, градинска пръст и пясък. Нуждае се от малко подхранване през пролетта и лятото. Пресажда се всяка година, като постепенно се увеличава размерът на саксията.
Поливането е в зависимост от сезона, но не бива да се прекалява с водата. Ако температурата е достатъчно ниска, почвата изсъхва по-бавно. През зимата трябва да се намали количеството вода, а през лятото да се полива всеки ден.
През пролетта трябва да се подрязват връхчетата на бръшляна, защото по-този начин се стимулира растежа и се разклоняват стъблата. Основните вредители по бръшляна са листните въшки и акарите. Затова освен вода за избърсване на листата, трябва да се използва и препарат против вредители за пръскане на листата.
Събиране и съхранение на бръшлян
Използваемата част на бръшляна са листата. Те се берат по време на цъфтежа – юни-август месец. Сушат се на сянка и се съхраняват в хладни и проветриви помещения. Допустимата влажност на изсушените листа е 12%.
Ползи от бръшлян
Бръшлянът има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие. Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
Народна медицина с бръшлян
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви. Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици. Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 ч.л. ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Вреди от бръшлян
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците. В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.
Коментари