Германски учени от университета в Ерланген-Нюрнберг са изследвали каква е причината да не можем да спрем да похапваме чипс, докато не изядем целия пакет.
Въз основа на изследването си, специалистите са изготвили доклад, който са представили на 245-та годишна среща на Американското общество на химиците.
Авторите на изследването са използвали за своите проучвания две групи гризачи. И на двете групи давали различни видове храни, които били с едно и също калорийно съдържание.
Едните от гризачите специалистите са хранели и с чипс. След това германските изследователи са изучавали дейността на мозъка на всички плъхове, които участват в проучването с помощта на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Резултатите показват, че когато плъховете се хранят с чипс, центровете им за удоволствие на мозъка стават много по-активни, отколкото, когато ядат каквато и да е друга храна. Учените допълват, че при храненето с чипс се активират и други мозъчни центрове, които отговарят на различни зависимости, включително и за наркотичната.
След хранене с чипс, гризачите били доста по-активни – играели и бягали по-бързо, но причината затова е именно активирането на споменатите центрове.
Учените дори определят това състояние на гризачите като еуфория и допълват, че хората също стават хиперактвини, след като са си похапнали чипс.
Експертите забелязват още, че първоначалната еуфория на гризачите не след дълго изчезва и се превръща в апатия и летаргия. Всичко това напомня на признаците на абстиненция, твърдят специалистите.
При другата група плъхове, в чието меню не е бил включен чипсът, подобно явление не се е наблюдавало. Авторите на проучването смятат, че това е само началото на едно мащабно изследване, свързано с този тип пакетирани храни.
Учените напомнят, че тези чипсове в повечето случаи са натъпкани с адитиви, като един от тях е и мононатриевият глутамат. Това е овкусител, който няма нито мирис, нито вкус, но който пряко влияе на централната нервна система.
Коментари