Лободата е сред най-древните подобни растения. Позната и използвана от хората от векове, през годините тя е загубила своята популярност. А не трябва – тя е сред най-ценните дарове, дадени ни от природата.
Растението лобода не е ценено от производителите, тъй като няма голяма трайност. Отглежда се главно от любители градинари както за храна, така и за украса на дворното пространство. В голямото семейство Лободови има над 100 вида с 1 500 подвида. У нас се отглеждат 7 от тях.
Кулинарен интерес представляват жълтата и зелената лобода. Останалите се отглеждат за украса. Градинската лобода е известна още като сладка трева и щир, докато дивата е позната като куча лобода, чувен, огничав бурен.
Още византийците описват ползите от лободата. Те смятат, че тя помага при болки в гърдите и гърлото. Гърците пък са я използвали за овлажняване на корема, при горещина на черния дроб, жълтеница и пърхот.
Днес дори традиционната медицина признава лободата за лечебно средство срещу някои стомашни заболявания. Тя има изразени бактерицидни свойства. В народната медицина лободата широко се използва като болкоуспокояващо, успокоително, противовъзпалително, отхрачващо, слабително, противоглистно и жлъчогонно средство.
Друго. известно от векове, свойство на лободата е свързано със зъбите. Сок или настойка от листата на растението се използват при кариеси.
Настойка от лобода се приема още при кашлица, за лечение на туберкулоза на белите дробове, възпалена жлъчка, язва на дванадесетопръстника и метеоризъм. Тя е прекрасно средство против зъбобол и заболявания на венците. Използвана е и за избелване на зъбите. Семена от лобода пък са приемани профилактично против паразити.
Проблеми с далака и черния дроб се лекуват с приема на настойка от семената по 1/4 чаша, 4 пъти за 24 часа. Приемът ѝ подобрява и влияе положително на състояния на неврастения, истерия и силно продължително главоболие, дори паралич.
Коментари