Кефир е тибетска гъба, която предизвиква ферментацията в млякото. Тя му придава специфичен вкус, който се харесва на всички, но най-много на феновете на айрана. Освен това го зарежда с редица ползи за човека.
С наименованието кефир се нарича още ферментиралата млечна напитка, произхождаща от населяващите Централна Азия тюркски, монголски и тибетски народи. В последно време интересът към нея е възобновен, благодарение на новите изследвания и откритите ползи.
Тя се получава лесно - след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна или т.н. кефирна гъба. В тези кефирени зърна се открива уникална комбинация от дрожди, полезни бактерии, протеини, захари и липиди. Те не се произвеждат току така – кефирените зърна се получават от друг любител на кефира.
В процеса на ферментация в млякото кефирените зърна се уголемяват и саморазмножават. Дори най-малките от тях удвояват размерите си за седмица. На цвят са бели или кремави, в повечето случаи с големината на орех. Най-малките са колкото оризови зрънца. Средно кефирени зърна с големината на орех и без черупката са достатъчни за 200 мл мляко.
За да си направите кефир, е необходимо на първо място да се сдобиете с кефирени зърна. У нас това е почти невъзможно, поради което се налага да ги поръчате по интернет.
Когато се сдобиете с кефирени зърна, ги поставете в буркан, пълен почти догоре с мляко. Затворете буркана, така че да не може да влиза въздух. Поставете го на скрито от пряка слънчева светлина място при стайна температура 18-28 градуса.
След 1-2 дни буркана се изважда и съдържанието му се прецежда през груба и не метална цедка. И – готово. От тук вече може да варирате съотношението кефир-мляко – от 1:15 до 1:5. Всяко съотношение носи различен вкус, както и различните видове мляко. За да бъде пълноценен при ферментацията, на кефира му трябва известно време, за да свикне с околната среда. Напитката е най-добре след няколко дневен престой в хладилника.
При приготвянето на кефир трябва да следвате няколко съвета. Използвайте студено прясно мляко, за да не повредите гъбата и я мийте само със студена вода. Първо сипете млякото, а после поставяйте гъбата в съда.
Може и да не прецеждате полученият кефир. За целта извадете гъбата с пластмасова или дървена лъжица и консумирайте така получената смес. Ако гъбата се е разлигавила, измийте я добре със студена вода или я изсушите и реактивирате.
Получената напитка се приема 20 дни, след което следва почивка от 10 дни, после пак 20 дни. В малки дози може да се приема и всеки ден. При специализирано лечение с тибетската гъба не е желателно да се консумира алкохол.
Коментари