Пасифлора

Пасифлора /Passíflora/ е род пълзящи, топлолюбиви растения от семейство Страстоцветни, които цъфтят в жълто, синьо, червено и много други багри. Народните наименования на пасифлората са мъченица, часовник, цветето на страстта и страстниче.

Лазещата лиана достига до 10 м дължина. Пасифлората е с перести, дълбоко разсечени листа. На стъблата има прости, не разклонени мустачки, разположени в пазвите на листата. Цветовете на растението са единични, достигащи до 10 см в диаметър, имащи лек аромат. Плодът на пасифлората представлява оранжево зърно с яйцевидна форма.

За произхода на цветето спорят Южна Америка, Австралия, Азия и о. Мадагаскар. Пасифлората се среща в Калифорния и Флорида, на територията на Южна Америка и Австралия, по средиземноморските части на Европа, в Китай и Индия.

У нас също може да се отглежда, стига да ѝ се създадат благоприятни условия за виреене. Най-подходящи са югозападните и източните части на страната, като цветето се оглежда предимно в саксия.

История на пасифлората

Пасифлората е била обявена за цвете-чудо от Джакомо Босио – монах-учен от 17 век. Според него седемдесет и двете тичинки в короната на цветето символизират броя на тръните в короната на Христос. Обилните красиви листа са във формата на върха на копие, което пронизва Христос, докато долната страна на листата е белязана с тъмни кръгли петна, които напомнят тридесетте сребърника, получени от Юда, задето предал Христос.

Пасифлората е наречена „цветето на страстта” в чест на Страстите Христови. Хората от 17 век били напълно обсебени от християнството и придавали на всичко религиозно значение. Те смятали още, че венчелистчетата на цветето символизират верните апостоли, белите ѝ цветове – рая и чистотата, а пипалата – камшиците, с които са бичували Христос.

Видове пасифлора

В света съществуват около 500 разновидности на пасифлора, като всеки вид впечатлява с красиви и екзотични цветове.

Passiflora x alato-caerulea е хибрид между два вида - P.alato и P.caerulea. Оцветена е в розово-лилаво. Цветовете ѝ са с големина - над 10 см в диаметър. Минималната температура, която този вид понася през зимата, е 5 градуса.

Passiflora antioquiensis вирее в Колумбия и се смята за родоначалник на всички останали. Обагрен е изцяло в розово, а цветовете му са над 10 см в диаметър.

Passiflora caerulie или Синя пасифлора е най-разпространеният вид. Той е и най-лесен за отглеждане. Цъфти в бяло, в розово с пурпурен венец. Плодът е условно ядлив. В началото растение е силно чувствително към студ, но с времето се калява. Нуждае се от опора във формата на обръч. Зимува без проблем в помещения без отопление, стига да са светли. Поливането в студените месеци е умерено.

Passiflora edulis, наричаща още Маракуя, е пасифлората, която дава плодовете маракуя. От тях се приготвя сок. В топлите страни растението се отглежда основно заради маракуята. Цветовете му са с екзотични бели реснички. През зимата не понася температури под 12 градуса.

Passiflora foetida е вид, който има малки цветове - около 5 см в диаметър, обагрени в бяло, с розов център. Особеното за този вид е наличието на неприятна миризма, в случай че се пречупи стеблото.

Passiflora molissima има светло-розови цветове. Това растение се различава от другите видове с поносимостта си към по-ниски температури. Разбира се, през зимата не бива да се оставя на открито.

Passiflora subpeltata вирее в тропическите части на Америка. Цветовете и са малки и бели. Тази пасифлора е изключително красива, но за съжаление се среща най – рядко.

Състав на пасифлора

Пасифлората съдържа предимно три основни вида химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди (основно хризин, който обуславя успокояващото ѝ действие). Изолирани са още естествен серотонин и малтол, който има седативно действие.

Отглеждане на пасифлора

Пасифлората е красиво и екзотично цвете, което обаче изисква и много грижи. Предпочита слънцето и топлината, но не харесва сушата, затова почвата ѝ трябва да е влажна, но не прекалено. Добре е растението да се държи на свеж въздух, но не бива да е на течение.

Честото наторяване (два пъти в месеца) е необходимо, за да расте цветето здраво. Тъй като пасифлора идва от тропичен климат, препоръчително е да се пулверизират листата ѝ от време на време. Като енергично пълзящо цвете, пасифлората се нуждае от стабилна решетка, по която да се катери.

Мъртвите и изгнили части на растението трябва да се премахват, защото те са потенциални врагове. Подрязването може да се извърши от края на зимата до средата на пролетта. Да се внимава за вредители като бели мухи и акари, които също са почитатели на пасифлората. През по-студените месеци пасифлората трябва да се държи на светло и хладно, като поливането се редуцира.

Пасифлора може да се купи в саксия или да се посади. Цветето се размножава със семена, резници и коренища. Отглеждането на растението от семе често изисква голямо търпение, тъй като отнема повече време. Преди да се да се засеят, семената трябва да се накиснат за два дни в топла вода. Тези, които потънат, се посаждат, а останалите на повърхността на водата се хвърлят, защото няма да дадат цвят.

Иначе тяхната кълняемост е добра и се запазва няколко години. Семена могат да се закупят във всички специализирани, като някои се пакетират у нас и са на достъпна цена.

Най–благоприятният момент за засяването на семена е през декември-януари, в закрити помещения, в саксии с лека торфено-пясъчна смес или смес от листовка и пясък. След това пикирайте, а по – късно засадете пасифлората в саксия или на открито. При ранни срокове на засяване растенията ще зацъфтят още първата година през юли и ще са покрити с цвят до септември.

Цветето лесно се захваща от семена, но тъй като новото растение може да не е идентично с растението-майка, по – препоръчително е размножаването чрез резници през късните есенни месеци.

С нож или градинарски ножици се отрязва под възелчето на първото или второто старо листо от крайната пъпка. Долното листо се отстранява заедно с дръжките. Резникът се потапя в прах за корени и се вкарва около 13 мм в почвата. Петнадесет резника се събират в саксия с диаметър 15см.

Възловите резници за полезни, когато материалът за връхни резници е малко. Те трябва да са с две или три листенца и да са махнати долното листо и дръжките. По този начин можете да се сдобиете с голям брой резници от една издънка. Смес от еднакви части пясък и торфен мъх са по - подходяща среда за резниците, отколкото само пясък, перлит или торф.

Много видове могат да се развият без проблем на топло, върху перваза на прозореца, но е добре да се покрият с найлонова торбичка през първата седмица. Растението трябва да се освобождава от торбичката от време на време или да се направят малки дупки за проветрение. Резниците се присаждам, когато вече се е образувала добра коренова система.

Ползи от пасифлората

Въпреки че у нас се отглежда предимно заради екзотичния си вид, това красиво цвете има доста полезни свойства. В традиционната медицина се използват листата и цветовете на пасифлората като успокояващо средство, но също така като тонизираща сърцето напитка.

Според новите изследвания листата на пасифлора потискат кашлицата като кодеина, който се среща в много сиропи. Билката понижава кръвното налягане. Последните изследвания доказват, че пасифлората е афродизиак и подобрява фертилността, а аналгетичният ефект на пасифлората е световно признат.

Народна медицина с пасифлора

Отварата от пасифлора влияе благоприятно при безпокойство, безсъние, хистерия, високо кръвно и ускорен пулс. Препоръчва се още при болки от различен характер, мускулни и ставни проблеми, алкохолизъм. Чаят от пасифлора има благоприятно въздействие при кашлица, астма и менопауза. Освен това той се прилага и като афродизиак.

Отварата от пасифлора се приготвя, като се сложат 1-2 г от билката в 200-250 мл гореща вода за около 15 минути. Чаят се прецежда и се пие по 1 чаша 2 - 3 пъти дневно.

Вреди от пасифлората

Растението не бива да се използва от хора, които страдат от проблеми с бъбреците или пикочния мехур. Не е препоръчително да се употребява и в комбинация с успокоителни медикаменти.