Исландският лишей /Lichen islandicus/ или гръден лишейник /Cetraria islandica/ представлява многогодишно талусно растение, наподобяващо дребно храстче, съставено от гъба и водорасло. Билката принадлежи към семейство Пармелиеви /Parmeliaceae/. Талусът на исландския лишей е хрущялно – кожест, прикрепен с помощта на нишковидни израстъци към почвата.
Той е листовиден, разклонен, изправен, до 15 см висок, с извити по дължината си ивици, по чиито краища се намират кафяви, закръглени и малко вдлъбнати спороносни органи, наподобяващи щит, откъдето произлиза и латинското наименование на растението (cetra – щит).
Горната повърхност на талуса е кафявозелена, а долната – белезникава. В основата си исландският лишей е червенокафяв. В свежо или мокро състояние талусът е мек, а сухият талус е трошлив.
Исландският лишей се среща в умерените и студените зони на северното полукълбо – Европа, Северна и Средна Америка, Северна и Средна Азия и другаде. В България вирее само из високите гористи области на всички по–високи планини и това може би е причината за по–слабото познаване на този вид у нас.
История на исландски лишей
Още от древни времена исландският лишей се използва като билково лекарство против кашлица. За пръв път през 1673 г датски аптекарите се запознават с лекарствени приложения на исландския мъх и оттогава до ден днешен растението е традиционно противокашлячно средство.
По време на глада през 1807-1814 г. в Норвегия исландският лишей е бил използван като основна храна. По време на Втората световна война в Русия са приготвяли гъст сок от растението.
Състав на исландски лишей
Исландският лишей съдържа уснинова киселина, силно горчивото вещество цетрарин, тлъсто масло, восъци, пигменти, витамин В1 И В12, каротин, малко етерично масло, минерални соли, йод, фолиева киселина. Главната съставката на талуса (80%) се състои от полизахариди. Половината от този процент се пада на лихенина – силно набъбващо слузесто вещество, което леко се усвоява от организма и обуславя хранителната стойност на дрогата.
Събиране и съхранение на исландския лишей
Използва се целият талус на исландския лишей, който се събира през цялата година, като за предпочитане са летните месеци. Събраният талус се почиства от клечици, други видове лишеи, мъхове пръст, камъчета и др. Събраният и прочистен материал се суши в проветриви помещения или в сушилни при температура до 60 °C, като се разстила на тънък пласт върху рамки или постелки.
Изсушеният исландски лишей трябва да е запазил естествения си вид. Миризмата на билката е специфична, а вкусът ѝ е горчив. От 1.4 кг свежи лишеи обикновено се получава 1 кг сухи. Изсушените исландски лишеи се съхраняват в сухи и проветриви помещения, запазени от пряка слънчева светлина. Билката много лесно поглъща влагата, което, от своя страна, бързо намалява качеството на дрогата.
Ползи от исландския лишей
Исландският лишей е високо ценен от съвременните билкари като полезен антибиотик и омекотяващо средство. Лечебното приложение на исландския лишей включва прилагането му като тоник за възстановяване след боледуване, успокояване на стомашно-чревния тракт и лечение на катар на горните дихателни пътища.
Отвари, екстракти и гаргари от растението се употребяват за лечение на простуди, магарешка кашлица, астма, диабет, нефрит, както и за възстановяване след туберкулоза. Cetraria islandica традиционно се прилага за облекчаване на повръщане, произтичащи от дразнене и възпаление на стомаха.
Дрогата е естествено средство при лечение на заболявания като недохранване, слабост и анорексия. В малко дози възбужда апетита, подпомага храносмилането и общото хранене. Исландският лишей се използва още за лечение на циреи, вагинални течения и импетиго. Растението помага при възпаления на устната кухина, фарингити, придружени от суха кашлица и загуба на апетит.
Заради слузните вещества, които съдържа, дрогата на исландския лишей е изключително ефикасна при заболявания на лигавиците на белия дроб и стомашно-чревния тракт - гастрити, колити и др. Българската народна медицина го препоръчва още при магарешка кашлица, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника.
Исландският лишей се прилага и външно за лечение на гнойни рани, фурункули и в гинекологичната практика. Отвара от билката е ефикасно решение при тежест в стомаха, чревни болки, белодробни заболявания, гуша, възпаление на пикочните пътища, дизентерия, коклюш. Мехлемът от исландски лишей се използва за облекчение на гнойни рани, дерматити, изгаряния или други кожни проблеми.
Както вече стана ясно, исландският лишей има бактерицидно, противовъзпалително, слабително и жлъчегонно действие и стимулира защитните сили на организма. Той се употребява още при силно изтощение и при преумора. Усниновата киселина, която влиза в състава му, има антибиотично действие.
Учените са установили, че натриевата сол на откритата в исландския лишей уснинова киселина, от своя страна, потиска развитието на туберкулозните и на други болестотворни микроорганизми. Спиртните и маслените разтвори на натриевата сол на усниновата киселина се използват като външно средство при гнойни рани и изгаряния.
Исландският лишей се използва още и в козметиката (особено кремове и мазила), лекарствата и хранителни добавки. В миналото се е използвал за оцветяване на вълна.
Интересен факт е, че и до днес на север в Сибир исландският лишей се използва за храна във вид на каша или като добавка към брашното за хляб, като предварително се отделят горчивите му вещества. Използва се също и за храна на елените.
Народна медицина с исландски лишей
Исландският лишей е старо народно лекарствено средство. Използва се главно като стомашно, откашлячно средство при бронхиални, възпаления, диария, стомашни разстройства, стомашна и дуоденална язва, за апетит при изтощен организъм и др.
Пригответе чай от исландски лишей, като залеете 1 супена лъжица ситно счукана дрога с 1 чаена чаша вода. Разбъркайте течността и я прецедете, след като изстине. Приготвената доза е за един ден.
Исландският лишей се използва и в отвара, която може да се приготви по два начина: В първия случай 2 чаени лъжички наситнени лишеи се заливат с 2 чаши студена вода и след това се варят. В другия - 20 до 50 г исландски лишеи се заливат с 3/4 л вряща вода, след което се варят в продължение на 1/2 час. И в двата случая се получава гъста, подобна на кисел маса, която се изпива за един ден.
При виене на свят шепа исландски лишей се залива с 1 литър вряла вода и се оставя да поври 20 минути. Прецежда се и след като изстине, отварата се подслажда с 3 супени лъжици захар. Приема се по една винена чаша 3 пъти на ден, 30 минути преди ядене.
Смесете 2 ч.л. исландски лишей и цвят от лайка, 1 ч.л. корени от змийско пипериче, плодове от черна боровинка и 3 ч.л. листа от жиловляк. Сместа се залива с 500 мл вряла вода. Вари се 10 минути, престоява 30 минути, отцежда се и се пие по 1/3 чаена чаша 3 пъти на ден след ядене.
Исландски лишей в кулинарията
Исландският мъх има силно изявен горчив вкус, когато се използва в чайове и запарки. Ако обаче се смеси с мляко, горчивината му се омекотява. От растението могат да се приготвят и сиропи за кашлица, като се смели и се смеси с малко мед.
Млечна супа с исландски лишей
Необходими продукти: исландски мъх – 2 шепи, прясно мляко – 1 л, кафява захар – 3 с.л., сол – 1 щ.
Начин на приготвяне: Почистете лишеите добре. Измийте ги със студена вода и ги нарежете. Сложете млякото да заври и добавете надребнените лишеи. След 3-4 минути овкусете с подправките, разбъркайте и отдръпнете от котлона.
Коментари