Ела

Ела /Abies/ е род от 45-55 вида вечнозелени иглолистни дървета от семейство Борови. Всички са дървета, достигат до височина 10-80 м и диаметър на ствола от 0.5-4 м. Елите се различават от другите борови дървета по това, че листата (игличките) са свързани с основата чрез малки чашки, и по изправените цилиндрични шишарки, които са дълги от 5-25 см и се разпадат при съзряване, за да освободят семената.

Елите са най-близки до вида Кедър (Cedrus). Родът Ела се е разпространил в Азия, Северна Африка, Северна и Централна Америка, почти навсякъде в планински райони.

У нас най-разпространена е бялата ела /Abies alba/. Тя представлява високо до 65 м дърво, със силно развита коренова система. Короната на бялата ела е почти цилиндрична. Клоните са хоризонтално разперени. Листата са иглести, врязани или заострени на върха, гребеновидно двуредно разположени, с две сребристи ивици отдолу. Листата по плодните клончета стърчат нагоре.

Зрелите шишарки на бялата ела са изправени, разположени в пазвите на листата (мъжките и женските върху различни клонки). При узряването те се разрушават люспа по люспа, така че до следващата пролет остават на дървото само техните оси. Семето на бялата ела е обратно конично, със светлокафяв цвят, снабдено с почти 3 пъти по-голямо ръждивочервеникаво крилце. Бялата ела цъфти през пролетта, а семената узряват през есента. Цялото растение има приятна миризма на балсам.

Бялата ела е разпространена в Северна и Южна Европа и европейската част на Русия. У нас е се среща в Пирин, Рила, Родопите, Източна и Средна Стара планина, докъм 300—1800 м надморска височина, най-често по северни изложения, където има постоянна атмосферна влажност. Растението заема около 4% от общата площ на иглолистните насаждения в България.

Видове ела

Диференцирането на отделните видове се определя от размера и разположението на листата, размера и формата на шишарките, както и от размера и разположението на люспите на шишарките. Освен бялата ела са известни около 40 вида, много от които доста си приличат и само опитен ботаник би могъл да ги различи.

Abies Nordmanniana L k. произхожда от Кавказ и Мала Азия. Този вид ела достига до 25–30 м височина. Тя е по-малко чувствителна на късните студове от бялата ела и е много по-красива от нея. Поради това Abies Nordmanniana L k. се използва повече при украсата на градовете.

Abies cephalonica Loud или гръцка ела, както подсказва името ѝ, произлиза от Гърция. Дървото достига до 20 м височина. Тази ела е по-устойчива на суша и предпочита по-топлите варовити почви, но вирее също добре при влажна атмосфера и по-умерен климат. Гръцката ела е чудесно парково дърво.

Abies pinsapo Boiss произхожда от Испания. Този вид достига до 20 м височина и има широка пирамидална корона. Abies pinsapo Boiss има особено декоративен ефект в градините. У нас може да вирее само в по-топлите райони на страната. Може да се види в Стара Загора, Белово Бургас. Намира по-голямо приложение в Южна България и Черноморието.

Abies concolor произлиза от Северна Америка. Тя е една от най-впечатляващите ели. Дървото изпъква със сивобялата си кора и сивия цвят на листата. Освен, че е красив, този вид е и много издръжлив. Abies concolor понася добре суша и ниски зимни температури. Има бърз растеж и не търпи засенчване. Издържа повече от всички други ели на градските сажди и пушек.

Родината на Abies grandis Ldl. е Северна Америка. Този вид е много близък до Abies concolor, но изисква по-голяма атмосферна и почвена влага. Има бърз растеж, достига до 60 м височина. Abies grandis Ldl. е подходящ вид за засаждане в градините.

Abies balsamea Mill. също произлиза от Северна Америка. Има по-слаб растеж, като достига 15-25 м височина. Вирее добре при по-голяма атмосверна влага.

Abies nobilis Ldl. произхожда от Северна Америка. В родината си достига повече от 60 м височина. Има величествен изглед и красива сива окраска на листата.

Състав на ела

Цялата бяла ела съдържа смола, в състава на която влизат етерично масло, абиетинова киселина, янтарна киселина, горчиви и багрилни вещества и др.

Клонките съдържат етерично масло. В състава на етеричното масло влизат сантен, алфа-пинен, камфен, бета-пинен, лимонен, одимен, р-цимол, бор- нилацетат, лауралдехид, децилалдехид, сесквитерпени и др.

Листата (иглите) съдържат катехинови танини, токоферол (витамин Е), витамин С и др. Семената не елата съдържат етерично масло, в състава на което влизат лимонен, 1-алфа-пинен и др. Съдържат още и тлъсто масло.

Отглеждане на ела

Елата вирее на влажна, хранителна, богата на хумус и дълбока почва. Тя не се развива добре на сухи, песъчливи, тежки, непроветриви, глинести или варовити почви, както и на много мокри, блатливи почви. Нуждае се от по-голяма въздушна влага. Влажният планински или морски климат и се отразява най-добре.

Младите растения, както и младите клонки при някои видове са чувствителни на късните студове. За елата трябва да се избягва източно и южно изложение, като се предпочита северно и западно. Нормалното си развитие елите достигат само на открито място, но могат да понесат полусянка или под лекото засенчване на високи дървета. Повечето от тях не търпят замърсен и задимен въздух, затова трудно виреят в големите прашни градове.

Елите се размножават се чрез семена, присаждане и резници. Те се посяват на открито, като младите растения се засенчват през лятото. Полученият разсад се пикира на една или двегодишна възраст. Необходимо е да не се засаждат на постоянно място преди четвъртата им година. По-добрите и по-интересни видове като А. amabilis, A. arisonica, A. cephalonica, A. cilicica, А. nobilis, А. pinsapo могат да се поставят в студен парник.

Сортовете с отличаващите се по окраска листа и форми се присаждат върху А. alba, а дългоиглестите форми – върху А. Nordmanniana. Присажда се на странично допиране под стъкло или на прост разцеп на върха през април и май на открито. Подложките се подготвят предварително в саксии. За калеми се вземат винаги връхни клонки. Ниските форми се развъждат главно чрез резници, които се правят рано наесен в сандъчета и после се пренасят в цветарница.

Ползи от елата

Бялата ела е традиционно лекарствено средство в българската народна медицина. Тя има антимикробно, антивирусно, противовъзпалително и отхрачващо действие. Листата на елата се прилагат в народната медицина за лечение на бронхит, цистит, бяло течение, язви и колики.

Извлекът от клоните и шишарките на бялата ела се употребява профилактично срещу авитаминоза. В миналото отварата от бяла ела била незаменим лек срещу скорбут. Максималното съдържание на аскорбинова киселина в клоните на бялата ела е през месец април. В народната медицина отварата от млади клони на бяла ела се приема при заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Изключително полезно е етеричното масло от бяла ела, което се съдържа не само в клоните и игличките, но и в кората на дървото. Етеричното масло от бяла ела е необходимо за синтеза на камфор – вещество с много широко приложение в медицината. Камфорът се употребява като възбуждащо нервната система средство, като стимулатор на сърдечната и дихателната дейност. Той е незаменим при шокови състояния, сърдечно-съдова недостатъчност, при отравяне със сънотворни или наркотични вещества.

В период на обострени ревматични болки се назначава разтриване с етерично масло от бяла ела. То се прави, докато не настъпи подобрение. Етеричното масло се използва и за освежителни бани, също така то влиза в състава и на препарати, употребявани против косопад. Маслото от бяла ела запазва целебните си свойства в продължение на една година. Тъй като се окислява на въздуха обаче, то трябва да се съхранява в тъмен стъклен съд.

Народна медицина с ела

Клонките, иглите и семената на елата в свежо състояние намират приложение в нашата народна медицина при заболяване на дихателните органи и при изтощени организми след боледуване. Пригответе сироп от тях по следния начин: Нарежете на ситно клонките и иглите на ела и заедно със захар ги сварете на сироп. От него се приема по 1 супена лъжица 3—4 пъти на ден.