Къклицата /Agrostemma githago/ представлява едногодишно тревисто растение от семейство Карамфилови. В различните краища на България билката е известна още като кокол, обикновена къклица, черен милат, черничка и др. Къклицата има тънък, вретеновиден, слабо разклонен корен. Стъблото ѝ е покрито с прилегнали сивкави власинки. То е изправено, обикновено неразклонено или на върха вилужно разклонено, до 1 м високо.
Листата на растението са линейни или линейно - ланцетни, до 10 см дълги, до 1 см широки, заострени, сивоплъстени от прилегналите власинки, на върха заострени, разположени срещуположно по възлите на стъблото, приседнали. Цветовете са сравнително едри, разположени на дълги дръжки поединично на върха на стъблото, на разклоненията му или по пазвите на някои горни листа.
Чашката е петделна, тръбесто звънеста, стеснена в горната си част, с 10 ципести бразди, грубо влакнеста, в горната си част със заострени дялове. Венчелистчетата са тъмно до светловиолетови, по - къси от чашечните дялове. Плодът на къклицата е едногнездна разпуклива кутийка с бъбрековидни семена.
Билката цъфти от май до август. Разпространена е в Европа, Северна Африка, Северна Америка. У нас може да се види предимно из посевните места като разпространен плевел, особено из полупланинските райони в цялата страна докъм 1400 м надморска височина.
История на къклица
Латинското наименование на къклицата - аgrostemma произлиза от гръцките думи agros – поле и stemma – корона или венец. Названието githago пък се свързва със староанглийското наименование Gith, с което се назовават растения с ароматни черни семена, а ago е латинска наставка, използвана, за да се означи сходство. Трудно е да се намери точният смисъл, но се предполага, че къклицата е наречена така, защото семената ѝ приличат на тези на Nigella Sativa – растение познато още като черен кимион.
В миналото девойките предвиждали бъдещето си с помощта на къклицата. Те сплитали от цветето чудни венци, които пускали по течението на река. Ако по пътя си венецът не срещнел препятствие, девойката щяла да се омъжи съвсем скоро. Ако пък венецът се заплетял в тръстика или нещо друго, момичето нямало да се задоми поне още една година. От къклицата са се плетели красиви венци не само за момински гадания, но и по време на фестивалите на реколтата.
Видове къклица
В градините освен /Agrostemma githago/ най – често може да се види и т.нар. изящна къклица /Agrostemma gracilis Boiss/. Изящната къклица произхожда от Сицилия, тя е едногодишно тревисто растение от семейство Карамфилови. Достига до 50 см височина. Стеблата на тази къклица са силно разклонени. Цветовете и са обагрени в червени и розови тонове, като в средата са с по – светъл център, достига до 3 см в диаметър. Изящната къклица цъфти грациозно през летните месеци.
Състав на къклица
Семената на къклицата съдържат до 6% отровния гитагинглюкозид (сапотоксин), гитарин (прос- апогенин), гитагенин (агликон), една нова, още неуточнена аминокиселина, значително количество нишесте (до 45%), захари, тлъсто масло, един пептид и др.
Отглеждане на къклица
Освен че е много красива, къклицата е и сравнително непретенциозна. Както повечето едногодишни цъфтящи растения, така и тя предпочита добре осветени места. Растението издържа на суши, както и на внезапни захлаждания. Къклицата не е взискателна към почвата, но все пак предпочита неутрална или кисела почва. Растението ще цъфти обилно и продължително и без да бъде допълнително подхранвано. Единственото нещо, от което къклицата може да има нужда, е някаква подпора, в случай че стане прекалено висока.
Къклицата се размножава само чрез семена. Те се засяват по 3 – 4 в земята през пролетните месеци. Ако температурата се запаси висока, растенията ще се появят след около две седмици. След като разсадът достигне 7 – 10 см растенията се разреждат на разстояние 15– 30 см. Къклицата може да бъде засята и през есента. Къклицата може да се комбинира много красиво с други тревисти растения. Тя може да се отглежда и поединично в саксии. Поставена във ваза къклицата издържа свежа повече от седмица.
Събиране и съхранение на къклица
С медицински цели се употребяват надземната част /Herba Agrostemmae/ и семената /Semen Agrostemmae/ на къклицата. Надземната част се бере от май до юли, а плодът - от юли до август. Отрязва се цялата облистена част на стъблото по време на цъфтене. Не бива да се берат стръкове с прецъфтели цветове.
Ако събирате семената, трябва да изчакате, докато настъпи техническата им зрелост, но преди плодовете да са започнали да се разпукват. Събраният материал се оставя на слънце или в проветриви помещения да се доизсуши, след което се изчуква или овършава, а изпадналите семена се прочистват чрез превяване и пресяване, след което се доизсушават.
Набраните цъфтящи стръкове се сушат в проветриви помещения, като се разстилат на тънък слой върху рамки и постелки или в сушилня при температура, не по-висока от 40 градуса. Готовата дрога и след сушене трябва да е запазила естествения изглед. От 3 — 3.5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Обработеният материал се съхранява в сухи и проветриви помещения в добре приготвени опаковки, тъй като семената са отровни.
Ползи от къклица
Къклицата притежава противобактериално и противонасекомно действие. Прилага се при глисти, тения, диария, болки в стомаха и червата.
Народна медицина с къклица
Нашата народна медицина прилага свежите листа външно за налагане върху рани, а също и против хемороиди, циреи и др. Пригответе отвара от къклица, като сварите 1 кафена лъжичка от дрогата за около 5 минути в 600 мл вода. Прецедете течността и приемайте по 50 мл на ден преди хранене.
Накиснете 1/3 чаена лъжичка счукани семена от къклица в 250 мл кипяща вода и оставете сместа за 2 часа на топло място. Прецедете и приемайте по 70 мл вечер преди лягане като сънотворно средство.
Руската народна медицина предлага и друга рецепта с къклица: Пригответе извлек от къклица като накиснете 1 чаена лъжичка смачкани семена в 500 мл ракия. Оставете сместа така 14 дни, след което прецедете. Приемат се по 30 мл вечер преди лягане при проблеми със съня, както и като средство против глисти.
Руската народна медицина препоръчва следния мехлем с къклица против акне: Смесете 1 чаена лъжичка семена на прах със 100 г мед, разбъркайте добре и оставете три дни на хладно място. След това нанесете мехлема по засегнатите места
Пресните листа от къклица се налагат локално при хемороиди, циреи и труднозарастващи рани.
Вреди от къклица
Къклицата се среща заедно с мака в житните посеви като плевелно растение. Отровното вещество се съдържа в семената. Когато семена от къклицата попаднат в концентрирания фураж, предизвикват отравяне на всички селскостопански животни. В примес в брашното те му придават синкав цвят, а в състава на хляба, ако примесът надминава 0.25 - 0.5 % му придават горчив вкус и го правят вреден, като причиняват разстройства на нервната система.
Коментари