Върбинка /Verbena officinalis/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Покритосеменни. Върбинката произхожда от Европа. Стеблата на растението са високо до 1 м, четириръбести и разклонени. Листата са разположени срещуположно, като долните са дълбоко пересто надебелени, а горните са целокрайни или плитко надебелени. Цветовете са приседнали, без дръжки, разположени в тънки класове.
Те са бледорозови или светловиолетови на цвят, събрани на върха на стъблото. Чашката е дълга около 2.5 мм с остри къси зъбци. Венчето е дълго около 4-5 мм, петделно, във връхната част е неправилно почти двуустно. Тичинките на растението са четири. Плодът е сух, разделя се на четири орехчета. Върбинката цъфти от май до октомври. Растението се среща из цялата страна. Вирее край пътищата, из посевите, по буренясали, тревисти места.
История на върбинка
В миналото хората вярвали, че върбинката притежава магически способности. Върбинката е била свещено растение на египетската богиня Изис. Келтите също са я почитали като свещено цвете. Бардовете са я употребявали, за да получат божествено вдъхновение и за да могат да надникнат в бъдещето. В арабската медицина нерядко се прилага при ухапвания от всякакви животни и за лечение на жълтеница. Компреси от върбинка са се препоръчвали при тумори и язви, жабурене - за подпомагане на зъбите и венците.
Друидите са смятали, че върбинката е вълшебно растение и са я използвали при много церемонии. В Уелс наричали върбинката “отрова за дявола” и я употребявали за защита на домовете чрез опушване или окачване на снопове от билката. При ритуалите с окадяване е използвана за осигуряване на материален успех и предпазване от лоши помисли.
Вярвало се е, че при опушване над леглото или окачването и над него предпазва от кошмари. Някои обтривали тялото си с цветовете, за да се изцерят от различни заболявания. Други употребявали цветовете и аромата на растението, за да се предпазват от зли духове, вампири, върколаци и други митични създания. Според народните вярвания с върбинка са лекували раните на Исус, след като е бил свален от кръста.
Състав на върбинка
Билката съдържа етерично масло, алкалоиди, каротин, гликозиди – вербеналин и вербелин, танини, горчиви вещества, терпентини, дъбилни вещества и др.
Отглеждане на върбинка
Може да се каже, че основният проблем при отглеждането на това красиво цвете се явява прекаленото обгрижване, особено преполиването и преторяването му. Ако не отстранявате прецъфтелите цветове на растението, то ще престане да цъфти. Необходимо е да окастрите горната част от стеблото (около 1/4 от цялото стебло), което държи прецъфтелия цвят. Подхранването на върбинката е лесно, тъй като тя се тори само веднъж, през пролетта, когато растението стигне височина 10 см.
При засаждането е добре да напоявате обилно, докато растението се закрепи. После цветето се полива, едва когато почвата е суха.
Върбинката се нуждае от 8 - 10 часа директна слънчева светлина всеки ден, както и добре отцеждаща се почва, защото иначе може да плесеняса.
За целта, за засаждане се избира възможно най–слънчевото място в градината, като отделните растение се разполагат на разстояние поне 25 см едно от друго.
Можете да запазите тези очарователни цветя и за другата година, като ги изкопаете от градината и ги прехвърлите в сандъче или висяща кошница. През пролетта използвайте резници и върнете растението обратно в градината.
Ако искате да захванете върбинката от семена, вместо от резници, имайте предвид, че отнема доста време, докато семената покълнат, така че не се отчайвайте излишно. Семената се засаждат късно през зимата или в началото на пролетта. Използвайте саксии с торф, като отгоре добавите и малко почва. Чак когато се образуват 3-4 листа, накълцайте най–здравото растение и го разсадете в други саксии.
Преди да разсадите растенията навън, ги изнасяйте първоначално по няколко часа, да се климатизират успешно. Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.
Събиране и съхранение на върбинка
Като лекарствени средства се употребяват както корените, така и надземната част на върбинката, но без най - дебелите одървенели стъбла. Облистената надземна част се събира по време на цъфтежа, като се отрязва на около 20 см от върха. Събраните стръкове се сушат на сянка или в сушилня при температура около 40 градуса. Стръковете при огъване се чупят когато са сухи. Изсушените стръкове са зелени на цвят, без мирис и с горчив вкус.
Ползи от върбинка
Върбинката има противовъзпалително и термопонижаващо действие, което води до силно потоотделяне, успокоява нервната система. Ето защо традиционно се използва при висока температура, простудни заболявания на горните дихателни пътища, ишиас, ревматични невралгични болки, главоболие, лумбаго, пародонтоза, зъбобол, невралгия на лицевия нерв и др.
Употребява се външно за лечение на кожни болести. При възпаления в устната кухина може да се прави гаргара с извлек от билката. Върбинката има успокояващо действие при изтощение, слабост, психическа умора. Използва се като диуретично средство при задържане на течности в организма, за засилване на млечната секреция при кърмачки.
Билката има потенциал като антиоксидант при ендокринни и неврологични проблеми. Тя може да се използва при лечение на меланхолия или депресия, истерия или обсесивни състояния. Настойка или тинктура от върбинка се използват при безсъние. Тинктура от върбинка, в съчетание с тинктура от овес, се прилага много успешно при нервни преумора и депресии. Върбинката помага при лечение на чернодробни заболявания, тя може да бъде полезна при болести на жлъчния мехур и жълтеница.
Под формата на гаргара върбинката може да се използва при кариеси. Народната медицина я препоръчва при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет, се налагат при плеврит, а сварени във вода – за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, за гаргара при лош дъх в устата. Кашица от пресни листа помага за бързото заздравяване на рани. Отвара от корените се използва при треска, главоболие, болести на черния дроб, оскъдна менструация, атеросклероза.
Народна медицина с върбинка
Според нашата народна медицина отварата от върбинка се прилага и като еметично средство (за повръщане), при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при треска, малария, главоболие и др. Отварата се прави от 2 супени лъжици нарязани стръкове и 500 мл вода. Вари се в продължение на 5 минути и след като изстине, се прецежда. Приема се по 100 мл отвара преди ядене 4 пъти на ден.
При акне българската народна медицина предлага следната рецепта: Завирате 200 мл вода. Слагате една равна супена лъжица от билката в съд и заливате с врящата вода. Оставяте билката да се запари десетина минути и прецеждате. Приемате отварата сутрин и вечер преди лягане.
Препоръчително е върбинка да се прилага продължително време, а когато кожата се изчисти, започвате постепенно да намалявате приема. Правят се почивки и отварата се пие за по-кратко време, докато постепенно се спре приемът. След това може през известен период да се пие тази отвара за по седмица - две, за да се поддържа здравият вид на кожата.
Вижте още: върбинка при тромбоза.
Вреди от върбинка
Както повечето билки, така и върбинката не бива да се употребява без знанието на лекар. Приемът на върбинка не е препоръчителен по време на бременност.
Коментари