Трънка /Prunus Spinosa/ представлява силно разклонен бодлив храст от семейство Розоцветни /Rosaceae/, висок 1—3 м, с тъмносива кора. Листата на трънката са елипсовидни до обратно яйцевидни, 2—4 см дълги, назъбени.
Цветовете са бели, най-често единични, 1.5—2 см в диаметър, с 5—6 мм дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многобройни. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчиво кисел вкус.
Трънката цъфти преди разлистването през март и април. Тя вирее из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Храстът се отглежда и като декоративен. Освен у нас растението вирее в други части на Европа, Западна Азия и северозападна Африка.
В действителност, трънката служи като значителна растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди, особено черните и кафяви власати пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като трънката расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.
Състав на трънка
Цветовете на трънката съдържат флавоноиди (главно кемпферол и кверцитин), малко цианогенни гликозиди, захари и др.
Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.
Отглеждане на трънка
Трънката се размножава с помощта на семената си. Семената покълват бързо и е по-добре, ако са засети в студена почва, веднага след като те са узрели. Семената имат нужда от два до три месеца студена стратификация (пускането им в студени условия). Не забравяйте да пазите семената от плъхове и други вредители. В действителност, кълняемостта на семената може да отнеме много дълго време, може да им трябват до 18 месеца, за да покълнат.
След като леторастите са се показали и са достатъчно големи да се справят сами, ги вземе индивидуално и ги поставете в отделни саксии. През първата зима, растенията трябва да бъдат отглеждани в оранжерия с цел да се предпазят от замръзване.
Растенията могат да се засаждат в постоянното им място на открито по време на следващата пролет или късно лято. Трънката може да се отглежда от резници на храста през юли - август и да се насади в саксии. Меката дървесина от зрелите и енергично развиващи се растения може да бъде отрязана по време на пролетта или началото на лятото и засадена в саксия. Отново наслояване или стратификация може да се направи през пролетта.
Ценно качество на трънката е, че този храст е устойчив на морски условия и носи потенциал за бърз растеж и експанзия. Ако загражденията, направени с храсти на трънка, се запазят, те са в състояние да устоят на суровите метеорологични условия. Въпреки това, ограда от такива храсти стои с оголени клони по време на зимните месеци поради окапването на листата на храста.
Трънката се съживява бързо, дори след като е нарязана или опустошена от бързо разпространение на горските пожари. Този храст дава възможност да се развиват вторични издънки от земята и да се регенерира бързо за създаване на плътна стена от храсти. Иначе трънките остават забележително незасегнати от гъбички.
Събиране и съхранение на трънка
За лечебни манипулации се употребяват плодове, листа, цветове на трънката. Цветовете се берат по време на цъфтежа от април до май. Сушенето на билките се осъществява в сушилни, проветриви сухи помещения или под навеси, като се разстилат на тънки пластове. Най-добри резултати се забелязват при сушене в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус.
Плодовете се берат наесен през октомври и ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис и с кисело стипчив вкус. Билките се подлагат на сушене най-много 5-6 часа след брането. В края на сушенето прясната билка вече е превърната в дрога, която представлява трайна лечебна суровина.
При правилно сушене в дрогата се запазват действащите вещества, като тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация - до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект.
Ползи от трънка
Почти всички части на трънката са полезни и могат да се използват за лечение. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на този дървесен храст имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са много полезни за стомаха. А чай, приготвен от цветовете на трънката е безопасно и сигурно очистително средство полезно за стомаха, и в същото време увеличава апетитът за храна.
Знахари и практикуващи лекари предписват чай от трънка за лечение на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни оплаквания, катар, каменни образувания и спазми в стомаха. Той е изключително ефективен при лечението на диария сред децата, а също и за лечение на бъбречни проблеми.
Плодовете на трънката обикновено са по - приятни за ядене, когато се събират в замръзнало състояние. Сокът, извлечени от плодовете, а също и самите плодове на трънката са полезни при лечението на подуване и дразнене в устата, венците и гърлото. От друга страна, отвара, приготвена от кората на този храст, помага за понижаване на висока температура.
Все пак, цветовете на трънковият храст изглежда притежават най-терапевтична и лечебна стойност. Традиционно билкари и специалисти приписват множество лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.
Трънката включва амигдалин (горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки) и пруназин(кристалният цианогенен глюкозид намиран в различни растения от рода Prunus), съставни вещества, които се разпадат във водата, за да образуват циановодородна киселина (наричана също цианид). Това е едно изключително отровно вещество, но когато се приема в малки дози, химически подобрява дишането, подобрява храносмилането, а също и предизвиква усещане за здраве и щастие.
Кората на трънката е също използваема за различни лечебни цели. Така например, тя не е само отличен ресурс за природен танин, но също се използва широко в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е използвано от перачите, за да маркират дрехите, тъй като е труден за изтриване.
Меките тъкани (месеста част) или каша от узрелите плодове се използват за козметични цели, като например приготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за приготвяне на зелен оцветител, докато плодът може да се използва за получаване на оцветител, който варира в нюанс от дълбоко сиво до зелено.
Стъблата на храстите на трънката са толкова здрави, че обикновено са използват в производството на стругарски мотериали (машини за стругарство), градински приспособления, зъби на гребла или мотики и други подобни елементи. Правите клони на трънката се използват за производство на бастуни и са изключително ценени за тази си употреба поради техните преплетени и атрактивни форми.
Народна медицина с трънка
Запарката от цветовете на трънка действа слабително и пикочогонно. Употребява се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и др.
За целта 2 супени лъжици от цветовете се накисват 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Две супени лъжици от плодовете се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Плодовете на трънката се консумират като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, лошо храносмилане, задух.
Вреди от трънка
Както споменахме по-рано, HCN или циановодородната киселина (наричана също цианид или циановодород), образувана от някои химикали, намиращи се в трънката, е много мощна отрова и лекарства, приготвени от храста, не трябва винаги да се приемат вътрешно.
Дори черешов разтвор, приготвен от P. larocerasus, който е полезен за стимулиране на дишането, може да съдържа HCN. За това трябва да бъдете особено предпазливи, когато употребявате лекарства, приготвени от трънка или нейни части. Това винаги трябва да става под надзора на квалифициран медицински специалист.
Коментари