Брош

Брош /Rubia/ е род тревисти растения от семейство Брошови. Съществуват около 60 вида, разпространени главно в Средиземноморието и Югоизточна Азия.

Единственият разпространен в България представител е бояджийският брош /Rubia tinctorum/, поради което често е наричан само „брош“. Той представлява многогодишно тревисто растение. Има дълго цилиндрично коренище. Отличава се чернокафяв цвят отвън, а отвътре е червен. Цветовете му са малки, жълтозелени и се групират.

Стъблото му е четириръбесто. Плодовете са ягодовидни. Растението е известно с имената червен брош, броч, гаранца, маре. Среща се из храсталаците, край сградите и из дворовете, предимно в Източна и Южна България като рудерално.

Състав на брош

Брошът съдържа 2-3.5% ди - и триоксиантрахиноновите гликозиди руберитринова киселина и галиозин, ксантопурпурин и др. При разпадането на гликозидите се получава багрилите вещества ализарин, пурпурин, ксантопурпурин. Коренът на дървото съдържа още рубиадин - гликозид, еритроцим (ензим), органични киселини, дъбилни вещества, пектинови вещества, около 15% захар, белтъчни вещества и следи от масло.

Отглеждане на брош

Бояджийският брош вирее добре на дълбоки, рохкави и плодородни почви, със значително съдържание на вар и хумус. Успешно се развива и на леките, дълбоки, достатъчно влажни песъчливо - глинести почви. Растението има нужда от значително торене, поради слабата усвояемост на кореновата му система. Понася добре и пресен оборски тор. Предпочитан предшественик за това растение са окопните култури.

Размножаването на бояджийския брош става чрез семена или чрез коренови резници. Семената, събрани от растения, отглеждани в България, са неподходящи, защото нашата географска ширина не им дава възможност да доузреят. Кореновите резници трябва да са дълги 15-18 см и се насаждат под плуг или на гнезда. Зелената маса от втората година може да се коси, тя е много добър фураж за добитъка.

Събиране и съхранение на брош

За лечебни цели се употребяват корените на брош /Radix Rubiae/. Корените на 3-4 годишни растения се събират през есента (септември-октомври), когато наземната част на растението започне да увяхва. Изваждането на коренищата става в края на втората година, но е възможно и през третата. Изваждането става с лопати през февруари-март или есента преди сланите.

Почистените и измити корени, които отвън са тъмночервени, а отвътре ясночервени, се сушат на слънце на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Добре изсушените корени се чупят при огъване. Трябва да са жълто - червени на цвят. Като от диворастящите растения предимно се добиват коренища, а от култивираните – корени. Корените и коренищата се режат на дълги извити части с дебелина 3-18 мм.

Те имат слаб специфичен аромат, първоначално имат сладникав вкус, който впоследствие става горчиво-стипчив. Поставени във вода, те я оцветяват в червеникаво-кафеникав цвят. При напречно срязване се забелязва червено-кафява кора и оранжева или керемидена дървесина. Влажността на сухите корени и коренища не трябва да надхвърля 13%. Активността на сухата билка е около две години.

Ползи от брош

Брош има пикочогонно и маточно - очистително действие. Той притежава слабителен ефект и подобрява храносмелането. Билката подпомага лечението на каменната болест на бъбреците и пикочния мехур. Освен това подобрява образуването на костите. Прилага се при възпаление на бъбречното легенче и пикочния мехур, слаба или липса на менструация, при заболяване на костите (рахит), като помощно средство при някои доброкачествени анемии, при възпаление на пикочните пътища, при болести на далака, при нощно напикаване, подпомага изхвърлянето на течности от организма, при костна туберкулоза.

Бауер (1924) е правил опити, като е давал завишени дози смлян корен от брош на пациенти и с още топла, червена урина е заливал фосфатни и оксалатни камъни. Наблюдавал е отделяне на мехурчетата и видимо разпадане на камъните.

Според Соколов (1984) главното действие на корените от брош е да разрушават камъните в бъбреците и пикочния мехур. Механизмът на това действие се е свързвал с руберитриновата киселина, подкисляваща урината, вследствие на което се разрушават камъните в легенчето и уретрите. Понастоящем основно значение се дава на багрилните вещества, които взаимодействат с фосфатите и оксалатите на калция и магнезия.

Освен това тези вещества намаляват тонуса на гладката мускулатура на бъбречното легенче и уретрите, като същевременно усилват перисталтиката им и създават условия за отделяне на конкрементите. Билката притежава противовъзпалително действие при възпалителни процеси в бъбречните легенчета, пикочния мехур и ставите. Прилага се още при колит с диария и за регулиране на менструацията.

Народна медицина с брош

В българската народна медицина отварата от корени на брош се употребява при шипове, далачни страдания, костна туберкулоза и туберкулозни язви в червата, при абсцеси, скрофули, жълтеница. За целта една чаена лъжичка ситно нарязани корени се варят 10 минути в 400 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен за приготвяне на отвара коренищата могат да се използуват и във вид на прах, който се взима колкото царевично зърно с малко вода преди ядене 3 пъти дневно.

Нашата народна медицина предлага и следната рецепта за извлек от брош: Една чаена лъжица ситно нарязани сухи корени се залива с 250 мл студена вода, оставя се да престои 8 часа и се прецежда. Билката отново се залива с 400 мл вряла вода, оставя се да престои 15 минути и се прецежда. Двата извлека се смесват и се приемат преди храна по 100 мл 4-5 пъти дневно със сода бикарбонат. Отварата има остър и неприятен вкус, а след приемане урината се оцветява в червено.

Боядисване на яйца с брош

Корените на брош съдържат гликозида ализарин, който се използва в текстилната промишленост за оцветяване на тъкани в червено. Корените на растението са изпитано природно средство за боядисване на яйца. Яйцата се боядисват сравнително бързо и нюансират от розово до наситено червено и винено. Разбира се, това зависи от наситеността на разтвора и времето на престой в него.

Рецептата за боядисване на яйца с брош е следната: Слага се една супена лъжица наситнени корени от брош на 2 чаени чаши вода. Прибавя се малко сол и се вари заедно с яйцата десетина минути.

За тъмночервено боядисване на яйца можете да пробвате и друга рецепта с брош: Коренището се изважда, изсушава се и се смила или нарязва на ситно. Надробените корени се накисват във вода за една нощ, а на сутринта се изваряват продължително, докато червената течност стане подходяща за боядисване.

Вреди от брош

Предозирането с брош може да предизвика болки и изостряне на хронични възпалителни урологични заболявания. При бъбречна недостатъчност и язва на стомаха билката се ползва само по лекарско предписание.