Бряст /Ulmus/ е род покритосеменни растения от семейство Брястови /Ulmaceae/. Включва между 30 и 40 вида дървета, разпространени в диворастящо състояние в Северното полукълбо от Сибир до Индонезия и от Мексико до Япония. Различните видове се разграничават трудно поради лесната им хибридизация и наличието на голям брой местни вариации.
С най-изявен лечебен ефект е червеният бряст /Ulmus rubra./ Той произхожда от източните части на Северна Америка и представлява широколистно дърво, което достига на височина до 20 метра, с 50 сантиметра обиколка на стеблото в основата. Сърцевината на дървото е червеникаво-кафява, откъде идва наименованието на дървото. Листата са дълги от 10 до 18 сантиметра, с груба повърхност. Те са с едро назъбени краища, заострени към върха и заоблени в основата.
Цветовете на дървото се образуват преди листата, през ранна пролет и обикновено са разположени в съцветия от 10 до 20 цветчета. Плодовете са характерните за бряст – криловидни, с овална форма, в центъра на които е разположено единичното семе. Пъпките и клонките на червен бряст се различават от другите видове бряст по това, че са покрити с мъх, разлика има и по отношение на цветовете, които при червен бряст са с много къси дръжки.
В България се срещат три вида: бял бряст /Ulmus laevis/, полски бряст /Ulmus minor/ и планински бряст /Ulmus glabra/.
Видове бряст
Планинският бряст е дърво, високо до 40 м, кората му е тъмносива и надлъжно напукана. Младите клонки са гъстоовласени и дебели, пъпките му са до 7-9 мм, тъмнокафяви, покрити с ръждиви власинки. Листата му са асиметрични в основата, с твърди четинки. Планинският бряст цъфти преди разлистването си. Плодът представлява тъмно орехче в средата на крилатка, леко врязана при върха. Среща се край реки и потоци до 1400 м надморска височина.
Полският бряст е широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. В България полският бряст се среща в районите докъм 1000 м надморска височина. Полският бряст е влаголюбив вид и расте предимно на по - плодородни почви близо до водни басейни. Растението има дебел ствол и добре развита корона. Короната на полския бряст е добре оформена и плътна, а дървото достига на височина до 35-37 метра.
Дървото има сиво-кафява на цвят кора като клоните на възраст над 1-2 години са силно напукани и са с образувани плочки с правоъгълна форма. По-младите клони са покрити с гладка и тънка кора, която понякога е покрита с бели власинки. Листата на полския бряст са прости и с яйцевидна форма.
Характерно за листата на полския бряст е, че те са несиметрични спрямо главната жила на листната петура. Листната петура разполага с 8-10 двойки странични жилки, като те и техните разклонения завършват в зъбчетата на ръба на листото.
Полският бряст цъфти през ранната пролет, преди да се появят неговите листа. Цветовете на растението са двуполови и са събрани в съцветия. Цветовете са изградени от срастнат околоцветник, който е съставен от няколко дяла. Околоцветникът е тъмночервен на цвят. Във вътрешността на цвета се намират 4 - 5 тичинки и плодник с двуделно близалце.
Плодовете на растението се образуват след прецъфтяването на цветовете в началото на лятото. Плодовете са сухи и кухи и по форма наподобяват орех. От външната страна на плода има образувания, които помагат на плодовете лесно да бъдат пренесени от вятъра.
Ulmus laevis или бял бряст е дървесен вид от семейство Брястови и достига д 40 м височина. Среща се в Централна и Източна Европа и Кавказ. Най - често расте на надморска височина под 400 м, най - вече в близост до реки. Кората му е сиво - кафява, с плитки надлъжни пукнатини.
Състав на бряст
Основните съставки в кората на червен бряст са полизахаридите. Основният водоразтворим полизахарид има линейна структура и се състои от редуващите се галактуронова киселина и рамноза. Съдържат се още галактоза и глюкоза. Полизахаридите образуват характерния клей, на който се дължат повечето от полезните ефекти на червен бряст. В кората от червен бряст се откриват още и фитостероли – бета-ситостерол, цитростандиенол, долиход, мастни киселини – олеинова и палмитинова; танини, калциев оксалат, холестерол и други.
В кората на полския бряста се съдържат дъбилни вещества, а в листата има бариев сулфат.
Отглеждане на бряст
Брястовете са непретенциозни растения. Те се нуждаят от дълбока градинска почва. Брястът се развива успешно на слънце или лека сянка. Добре понася подрязване, устойчив е на суша, а много видове са и студоустойчиви. Размножаването на дървото става с коренови израстъци или семена. В ранна възраст расте бързо.
Брястовете се нападат от много насекоми, особено листояди (брястов листояд и др.), както и от опасни гъбични заболявания (холандска брястова болест, периодично предизвикваща масово изсъхване на брястовете).
За да спасите дървото, отрежете и изгорете заразените клони веднага щом ги видите. Ако цялото дърво е заразено, ще трябва да го унищожите, но не оставяйте мъртвото дърво в градината. Продължителността на живота им е 80-120 години, а понякога живеят и много по-дълго. Брястовете често се използват често в озеленяването на селища.
Събиране и съхранение на бряст
Като лечебно средство се използва кората на младите клонки на Ulmus rubra и Ulmus minor. Тя се обелва през пролетта преди да започне сокодвижението в дървото. Събраната кора се почиства от случайно попаднали примеси и се суши на сянка или в сушилня до 40 градуса.
Ползи от бряст
Брястът притежава противодиарично, запичащо и кръвоспиращо действие. Прилага се при лечение на диария, кръвотечение, трипер, маточни кръвотечения и др. Външно за тампони при възпаление на пикочния мехур (цистит) и възпаление на матката (метрит).
Българската народна медицина препоръчва отвара от кора на бряст при кожни изриви, скрофули, болки в стомаха и червата и др. Брястът се прилага и за компреси при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи против циреи и др. Кората от червен бряст съдържа клей – гъста субстанция, която се превръща в гел, когато се смеси с вода. Счита се, че този гел покрива лигавицата на гърлото, успокоява възпалението, намалява дразненето на лигавиците и предпазва от кашлица.
Успокояващият ефект на клея го прави подходящо средство за лечение на различни проблеми на храносмилателната система. Счита се, че след приемане на билката, тя образува предпазващ и успокояващ слой върху лигавицата на червата и стомаха, и облекчава състоянието при язви, киселини и други гастроинтестинални смущения.
Червен бряст стимулира нервни окончания в храносмилателната система, което води до засилване на секрецията на мукус, който има предпазваща функция върху лигавицата на стомаха и червата. Приемът на червен бряст, под формата на отвара или тинктура, облекчава болката при язва на стомаха и дуоденума.
Растението помага и при гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ), при която киселото стомашното съдържимо се връща обратно в хранопровода и може да предизвика дразнене и разязвяване на лигавицата на хранопровода. Приемът на червен бряст, създавайки защитен слой върху лигавиците, предпазва хранопровода от увреждащото действие на стомашните киселини.
Червен бряст намира приложение и външно, под формата на лапи. Той се използва за успокояване и подпомагане на процесите на зарастване, при неголеми рани, малки изгаряния, циреи и абсцеси, обриви и язви.
Дървесината на бряста се характеризира със здравина и вискозитет и е лесна за обработване, използва се в мебелната промишленост и строителството.
Младите издънки се използват за храна на животни (листа и кора). Брястовете игрят важна роля при озеленяването на големите и малките градове, както и при защитните насаждения.
Народна медицина с бряст
Отварата от полски бряст се прилага при диария, възпаление на пикочния мехур. Външно за компреси и при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи при цирей.
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за отвара от полски бряст: 1 с.л. наситнени кори се варят 10 минути в 0.5 л вода. Прецедената отвара се приема по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.
За да приготвите отвара от червен бряст пък, трябва да залеете две чаени лъжички смляна кора от червен бряст с две чаши вряща вода и да оставите запарката от 3 до 5 минути. Течността се прецежда и се пие три пъти дневно.
Приложен върху кожата, червеният бряст облекчава болката и сърбежа. Препоръчва се едросмляната кора от червен бряст да се смеси с вряща вода и след изстиване да се приготви лапа, която се поставя върху засегнатата област. Но не бива да се поставя върху отворени рани.
Вреди от бряст
Съществуват данни, че приемът на кора от червен бряст може да увеличи риска от преждевременно раждане и аборт, затова растението трябва да се избягва по време на бременност и кърмене.
