Лупината представлява красив вид цветя, които наброяват над 200 вида. Те се срещат главно в Северна Америка и Средиземноморието, като у нас най-застъпен е многогодишният вид лупинус полифилус.
Лупината, която вирее и се отглежда у нас, има изразен декоративен вид. Тя цъфти в периода май-юни до есента в красиви, оригинални и многобройни съцветия.
Те са събрани в дълги редички до върха, които се разтварят постепенно отдолу нагоре. Цветът им е според сорта. Той може да е син, червен, жълт, розов, с бежова багра, поръсена с кафеникави петънца.
Отглеждането на лупина е лесно, стига да се следват основните правила. На първо място е изборът на почва, върху която ще се засаждат. Тя трябва да е добре обработена и богата, най-добре варовита. Ако ли не, е добре да се варува, тоест – преди процеса на основна обработка да се внесе малко вар.
За градинско пространство лупината се размножава чрез коренища. Тяхното разделяне става трудно, тъй като са разположени дълбоко. Единствено младите растения се пресаждат лесно.
Засаждане чрез семена се прилага при големи площи, които се засаждат през есента. Възможно е засаждане и чрез разсад, но се предпочита директното засаждане.
Засаждането на растенията трябва да е на разстояние средно 35х35 см едно от друго. Имайте предвид, че цветът и баграта на цветовете не винаги се предава на следващото поколение. За получаване на красив сорт се прилага и вкореняване на резници, при което растенията се прихващат перфектно.
Поради грациозността на лупината, тя често се използва за оформяне на ефектни групи в тревната площ или пък за единично засаждане.
Те изискват грижи през цялата година. По време на вегетацията растението изисква често поливане. Всяка туфа трябва редовно да се окопава.
Прецъфтелите съцветия, цъфнали прекалено рано, се изрязват. На тяхно място се развиват нови, които цъфтят до късна есен. Освен това, съцветията често се използват за производство на рязан цвят. Веднага след отрязването си те трябва да се потопят във вода, иначе повяхват.
