Соджу преставлява традиционна корейска алкохолна напитка, чийто вкус се доближава до традиционната водка. Съдържанието на алкохол в соджу традиционно е около 20%, но е възможно да варира от 16 до 35%.
Соджу се приготвя от ориз, но някои съвременни производители добавят към рецептата сладки картофи или зърно (пшеница, ечемик). На външен вид сожду е прозрачна напитка без цвят.
В Корея това е основната алкохолна напитка. Въпреки че уискито, бирата и водката набират сериозна популярност, соджу си остава най-консумираната напитка в Корея – основно заради нейната достъпност и ниската цена.
Интересен факт е, че в Южна Корея са изпити повече от 3 млрд. бутилки соджу за 2004 година. Две години по-късно се изчислява, че средностатическият кореец е изпил 90 бутилки соджу за 2006 година.
Соджу се определя като корейският еквивалент на японското саке. Най-големият производител на соджу – Jinro регистрира сериозни продажби, а популярността на напитката не спира да расте.
Напитката е изключително популярна в някои части на Азия, но дали е възможно да се наложи и в други райони на света? Тази корейска водка има всички шансове за това, благодарение на своя вкус.
История на соджу
За първи път соджу се появява около 1300 година по време на монголските нашествия. Монголите донесли със себе си технологията на дестилация, която са възприели от персите, по време на своите походи в Централна Азия.
След края на Корейската война (1950-1953 година) и последвалите икономически кризи, корейското правителство на два пъти (1965 и 1991 година) забранява прякото използване на чисто зърно за производство на соджу по традиционния начин.
Това се прави с цел контролиране разхода на зърно в затрудненото икономическо състояние. От тези мерки обаче и до ден днешен страда производството на напитката, защото постепенно се налага използването на преработка на етилов спирт и добавянето на различни ароматизатори.
Днес правителството на Република Корея се опитва да налага контрол в производството на соджу и да върне традиционните методи, но около 35% от произведените напитки стават именно по този начин.
Любопитен факт, който показва колко много соджу е залегнал в корейската култура е, че през 1995 година се създава музей на соджу, чиято цел е да покаже произхода на напитката, процеса на създаване, корейските алкохолни напитки, приемствеността между различните видове алкохол.
Музеят предлага и възможност за опитване на напитката. Намира се в град Андонг, Южна Корея. Музеят на соджу е свързан и с музея за традиционни храни, така че гостите може да научат и за традиционни за района храни.
Поднасяне на соджу
Обикновено соджу се консумира чисто. Сипва се в много малки чаши – 25-50 мл. Прието е наливането на напитката да се извършва с двете ръце, а използването само на една ръка дори е прието като неуважение и проява на лош вкус. Соджу има най-добър вкус, ако се сервира ледено студен.
Когато по-млади пият с по-възрастни, първите винаги се обръщат настрани докато отпиват. Ако не го направят това се тълкува също като лошо възпитание и неуважение. Обичайното мезе за соджу е риба или месо.
Соджу рядко се използва за направата на коктейли, въпреки че в последните години се наблюдава и тази тенденция. Често се смесва соджу със спрайт, тоник или сироп.
Прибавянето на различни овкусители и ароматизатори придава на ходжу вкус на пъпеш, диня или лимон. Сред корейските мъже е особено популярен вариантът поктанджу – 25 или 50 мл соджу се сипват в голяма халба с бира и напитката се изпива на екс.
Коментари