Има стара гръцка максима и няма как да не се съгласим с нея. Тя гласи, че Узото прави духа. Гръцкият дух се крие в сърдечната храна, одухотворената музика и любовта към оживения разговор в приятелска компания. Чашата с охладено Узо е идеалният спътник на всички тези приятни страни на живота.
Консумирането на анасоновата напитка в Гърция е цяло изкуство. Този ритуал върви с представата за топлото лятно слънце, гледката на лазурното море, простиращо се до хоризонта, и масата, поставена там, където се чуват звуците на морето.
Повечето хора са съгласни, че Узото е най-популярната алкохолна напитка в Гърция. Никое друго питие не е се асоциира толкова с Гърция, колкото Узо, тъй като е гръцко в максимална степен.
През 2006 година гръцкото правителство печели изключителните права да използва наименованието на продукта. Сигурно на любителите на най-гръцката напитка ще е интересно да научат повече за него.
История на Узото
Узото произлиза от алкохолна напитка, известна като ципуро, която се смята за изобретение на монасите от Атон през 14 век.
Напитката се приготвя от грозде и нейният аналог у нас е ракията. Една от вариациите на ципурото е овкусена с анасон. Точно тази вариация е известна като Узо.
На гръцки се изписва ούζο и се произнася Узо, известна като алкохолна напитка с аромат на анасон. Идеален избор за алкохол е за любителите на ароматите тип женско биле, а анасонът е от същото растително семейство.
Узото се прави от ферментиралото грозде, което първо се дестилира в нещо като грапа. При повторното варене му се придава анасонов аромат и се получава напитка с мек и сладък вкус, с алкохолно съдържание около 40 процента.
Вкусът на чистото Узо е силен. Има ясно изразен аромат на фенел, карамфил и кориандър. Те са доминиращи. Подобно на други анасонови напитки като Самбуката и Абсентът, алкохолната напитка обикновено се разрежда с вода, в резултат на което придобива бял цвят, а понякога и синкав оттенък. Пие се в малка, тясна чаша, да не се усещат алкохолните изпарения.
Друга важна особеност е, че не върви без мезета. Това са маслините, гръцката салата или питка с дип, рибата или сиренето фета.
Сегашният вариант е станал известен в началото на 19 век. Първото предприятие за производство на Узо е от 1856 година. След като абсентът започва да се смята за негативен за здравето, гръцката мастика заема мястото, което той освобождава.
На 26 октомври 2006 година Узото се отбелязва като изцяло гръцко питие. То е напитка със защитен произход, заедно с други типично гръцки питиета.
Начин на производство на Узо
Основните съставки на Узото са гроздовите джибри, останали след производството на вино, включително люспите и чепките. Узото трябва да се приготви с поне 30 процента гроздови джибри. Към тях в добавка се срещат зърнените храни, картофите или някои плодове.
В големи медни съдове гроздето търпи дестилация, за да се превърне в алкохол. В някои производства, където се работи по автентичен начин, се слага тесто на гърлото на медния котел, което при нагряването се разширява и по този начин затваря плътно котела. Процесът на дестилация се повтаря, но този път се добавят ароматите.
Анасонът е неотделима част от вкусовия спектър, но в зависимост от производителя, може да се добавят и други съставки като фенел, индийско орехче и карамфил. Получената в резултат напитка се бутилира и се предлага за консумация.
Качествата на напитката идват от свойствата на билките, които се използват за ароматизиране на напитката, като канелата, анасонът, розмаринът, кориандърът и други билки, най-вече в зависимост от на областта, в която се произвежда.
Вкусови качества и консумация на Узо
Ясният и копринен вкус е отличителна черта на Узото, с подчертан сладък привкус. Вкусът може да се определи като силен и огнен и не е питие за хора със слабо сърце.
Често пъти узото е наричано аперитив, въпреки че гърците го консумират по специални поводи. Бутилката с Узо пристига на масата в късния следобед или ранната вечер, в компанията на мезетата и леките закуски, които се предпочитат от компанията. В Гърция има специални барове, посветени на узото, в които се поръчва любимата комбинация от Узо и мезе.
Марки Узо
Узото е със статут на контролирано питие от държавата. Гърците пазят патента си и името може да се използва единствено ако е произведено в Гърция. Според районите на производство, се определят и марките узо, като най-известните от тях са следните:
1. Узо Пломари
Тази марка е известна с високо качество и е единствена с коркова тапа. Отличителният белег е интензивният анасонов аромат на напитката. Вкусът му е съчетание от плътност и деликатност. За производството му се използва анасоново семе, комбинирано с ароматните семена и билки, характерни за остров Лесбос, където се прави. За аромата и несъмненото качество на този вид узо главен виновник е анасонът, който се отглежда в сертифицирани поля. Дестилацията на узо Пломари се осъществява в ръчно направени медни съдове, което го превръща в една от най-предпочитаните марки.
2. Узо Матарели
За уникалния вкус на този вид допринася не само изключителното качество на анасона, който производителите потапят в морето преди дестилацията, но и медът Митилини, който се използва вместо захар. За качеството на напитката играят роля и огънят от маслиново дърво, както и ръчното бутилиране. Узо Матарели се предлага в мини бутилки от 200 милилитра, чиято форма прилича на колба;
3. Узо Барбаяни
Тази марка носи името на своя откривател - Евстатиос Барбаянис, който през 1860 година създава собствена дестиларана. През годините се създават различни видове узо Барбаяни;
4. Узо 12
Историята на напитката датира от 1880 година, когато се прави за първи път в дестилерията на братя Калоянис от бъчва с номер 12. Характеризира се с неповторимия си вкус и аромат и е една от най-предпочитаните анасонови напитки.
При избора на Узо е препоръчително да се взимат отбрани марки, което гарантира качеството на напитката.
Узото - здравословна напитка и лек при здравословни проблеми
Узото може да се използва като антисептик заради нивата на алкохол. Главоболието и грипът се лекуват добре с топла напитка Узо преди лягане.
Повечето гърци използват Узото още в ранна възраст, когато страдат от зъбобол. Според народната медицина добре е да се прави и разтривка с Узо при мускулни и ставни болки, а напитката смесена с мед, се препоръчва при менструални болки.
В региона на Македония, в по-старите времена, хората взимали вълнена кърпа, потапяли я в узо, след това я нагрявали за минута с гореща ютия и слагали парчето плат на корема на болния.
Узото помагало дори при астма, като правели компрес с Узо и червен пипер, който слагали на гърдите на болния.
Напиване с Узо
Напиването с Узо е много тежко, докарва лош махмурлук. В малки количества тези напитки са полезни, особено ако човек го боли стомаха или корема. За тях анасоновите етерични масла имат лечебен и анестезиращ ефект. Но при количества над 200-300 грама може да има лоши последствия, с всички известни екстри на махмурлука.
Вижте и всичко за българската Мастика.
