Малко известно е, че вкусът на храната не е един и същ при различна надморска височина. Това твърдение е подробно разгледано във всеизвестната сред кулинарните специалисти – самолетна теория. Тя привежда като доказателство факта, че храната, консумирана в летящите самолети, е по-различна на вкус от тази, която се яде на земята.
Знае се, че основно вкусовите качества се определят от мириса на храната. Вкусът обаче е сбор от много рецептори. Ароматът служи основно да предаде сигнали до мозъка дали това, което ще ядем, има качества, като понякога може дори и да ни подведе.
Все пак мнението за дадено ястие е следвано от презентация на храната и начина, по който се поднася. Едва тогава идва и ред на вкуса и консистенцията.
Самолетната теория смята, че атмосферата също е от съществено значение. Често има случаи, в които на човек не му е приятно да се храни на шумни места. При тях слуховите рецептори отчитат едва ли не неприязън по време на хранене.
Изследване, направено от най-голямата холандска агенция за изследване на общественото мнение, е показало, че повече от 86 процента от хората не харесват храната в самолетите. Анализът обаче е установил и, че въпреки това всеки от участвалите в анкета е очаквал момента, в който стюардесите ще му я поднесат.
В действителност храната в самолетите не е лоша, тя просто изглежда различно – пакетирана в кутии, със странна форма. Причината за това е, че вкусовите ни рецептори в небето и на земята са различни.
Изследване на самолетната теория е доказало, че вкусовите рецептори и обонянието са първите неща, които се променят над 3000 м. височина. Възприятия за соленост и сладост са различни в самолет главно поради липсата на влага, по-ниско налягане на въздуха, и не на последно място, фоновия шум.
Това е така, защото доматите са много богати на определени вещества, които ги правят по-привлекателни и предпочитани по време на полет. Подобни храни са също телешко, свинско, пилешко, гъби, моркови, и пармезан.
