Колко дълго време отнема храносмилането на определена храна, зависи преди всичко от естеството на нейните съставки. От трите макронутриента, или иначе казано от основните хранителни вещества в природата - протеини, въглехидрати и мазнини, въглехидратите се усвояват най-бързо, докато мазнините имат най-бавно разлагане. Но как се случва всичко?
Храносмилането е процес на раздробяване на храната на достатъчно малки компоненти, така че хранителните вещества да могат да бъдат абсорбирани през чревната стена в кръвта за нуждите на живия организъм. Бързината, с която се обработват въглехидрати, протеини и мазнини, е свързана с химическия им състав и къде те се усвояват. Мазнините и протеините са по-сложни молекули в сравнение с въглехидратите, което означава, че те отнемат повече време на организма, за да ги разгради. Също така самите въглехидрати се делят на прости и сложни. Тяхното храносмилане започва в устата, когато правите първата си хапка. Вашите зъби и езикът ви започват да разграждат храната на по-малки парчета, докато ензимите в слюнката се грижат за това да се разпадне химически нишестето - тип сложен въглехидрат, на по-малки компоненти.
След това разграждането на въглехидратите продължава в тънките черва, където панкреасът секретира ензима амилаза, който допълнително разлага нишестето в захари. Целулозата или несмилаемите растителни влакнини от храната не се влияят от действието му. Тук простите захари са вече напълно разградени и са готови за усвояване; а захарни единици, наречени дизахариди и олигозахариди от сложните въглехидрати, имат още една стъпка, която да изминат до пълното им преработване. На този етап ензимите, свързани с малките израстъци на чревната стена, наречени въси, разграждат тези захари, които вече може да се абсорбират директно в кръвния поток. Разлагането на протеина не започва, докато храната не достигне стомаха, където стомашните сокове започват да се опитват да съборят оковите на протеините. Целта е разработването им до отделни компоненти, наречени аминокиселини. Този макронутриент пътува до тънките черва, където храносмилането се въоръжава и с панкреатични ензими, за да го разгради. Аминокиселините чак тогава се абсорбират в кръвния поток.
Мазнините са първи по най-голяма продължителност на усвояването. Панкреатичният сок и накрая жлъчните киселини от работата на черния дроб завършват сложния процес на храносмилането им, преди да бъдат и те абсорбирани в кръвния поток. Скоростта на разграждане на различните видове въглехидрати е лесна за разбиране. Простите захари са съставени от единични или двойни захарни единици, които бързо се раздробяват на малки компоненти. Сложните въглехидрати под формата на нишесте са изградени от дълги вериги от захарни единици. Това отнеме повече време, за да се разпаднат. Фибрите не се разграждат. Те преминават през храносмилателната система, стимулират перисталтиката на дебелото черво и се отделят в изпражненията.
Например, пастата и макаронените тестени изделия са съставени предимно от въглехидрати с някакво съдържание на протеини в тях и често присъствие на вид мазнина. Важно е да се вземе предвид и видът на тези въглехидрати, когато искаме да разберем какво време ще отнеме на организма ни, за да ги разгради. Когато макаронените тестени изделия са направени от бяло рафинирано брашно, това означава, че в крайния продукт няма достатъчно растителни фибри, отстранени по време на обработката и получаването на бели брашна. Хранителните влакнини забавят храносмилането, а без тях въглехидратите се усвояват и абсорбират в кръвта много бързо.
Пълнозърнестите тестени изделия от пшеница, кафяв ориз или киноа, от друга страна, са запазили своите полезни фибри и се смилят за значително по-дълъг период. Допълнителният прием на храна като сосове, зехтин, подправки или компонент от месо може да повлияе на времето за усвояване. Ако вашата паста е била обилно залята със сос с високо съдържание на мазнини, например, то тогава те ще забавят значително храносмилането ви.
Не е без значение и размерът на погълнатото количество от съответния продукт – колкото повече сте похапнали, толкова повече ще се удължи процесът на разграждане на веществата.
Според сайта на университета в Колорадо времето, което се изисква за завършване на процеса по храносмилане, може да се различава значително между отделните индивиди. Разнообразието от фактори, които му влияят, прави невъзможно да се фиксира определено време за усвояването на тестени изделия. Въпреки това могат да бъдат направени някои изводи. При възрастни без здравословни проблеми средните стойности на преминаване на храната от устата до пълното ѝ разграждане е около 24 до 72 часа.
Ако изядем стандартна порция паста, замесена с бяло брашно, която се равнява на 1/2 чаена чаша и която е подправена със сос с ниско съдържание на мазнини, можем да очакваме, че необходимото време за пълното ѝ усвояване ще допира ниската стойност на тази скала. Макаронени изделия с хранителни влакнини, придружени в ястието с други продукти с по-силно съдържание на мазнини и протеини, ще увеличи времето на храносмилането до горната граница.
Като въглехидратна храна макаронените изделия имат способността да повишат кръвната ни захар. Бързото им смилане и абсорбиране е това, което определя до каква степен ще съществува този ефект. Гликемичният индекс е инструмент, използван за измерване на това колко бързо въглехидратите се разграждат и как се отразява това върху кръвната ни захар. Колкото по-висока е цифрата, толкова по-бързо те се усвояват и е по-вероятно да изпитаме колебания в енергийния си тонус, както и да се сблъскаме с други негативни ефекти на скока на нивото на кръвната захар.
От друга страна, овесената каша, пълнозърнестият хляб, някои тестени изделия и кафявият ориз са посочени като вкусни примери за продукти, съдържащи сложни въглехидрати. Те се смилат по-бавно от простите въглехидрати, намиращи се в торти, бисквити, сладки напитки, кифли, понички и банички, например. Така наречените диетични фибри са съставени от сложни въглехидрати и се разграждат най-трудно.
Въглехидратите са основен източник на енергия за организма, така че е важно да са добре застъпени в ежедневната ни диета. Колкото по-голямата част от калориите ни идват от сложните въглехидрати, толкова по-здрави и красиви ще бъдем. Освен плодовете и млякото простите въглехидрати често се срещат в храни без много голяма хранителна стойност. Ако те са обилно придружени от мазнини при готвенето им, то тогава ще забавим единствено усвояването им, но няма да имаме много хранителни ползи. Простите въглехидратни продукти са най-бързо разградими и се абсорбират за кратко време, като така осигуряват само краткосрочно чувство на енергия.
Сложните въглехидрати като пълнозърнестите тестени изделия осигуряват енергия на организма за по-дълъг период. Те също така ни снабдяват с диетични фибри, за да запазим храносмилателната си система в отлична форма.
Коментари