Произходът на поничката е доста обсъждан. Рецептата за пържено тесто не е нещо непознато за нито една страна или култура и вариациите на поничката могат да се видят по целия свят.
Въпреки че точното място, време и лице, отговорно за създаването на поничката, са неизвестни, има няколко събития около историята ѝ, които са доста любопитни.
Историята показва, че холандците приготвят мазни кексчета още през средата на 19 век. Тези ранни понички са били просто топки от тесто, пържени в свинска мас до златисто кафяво. Тъй като центърът на тези кексчета не е ставал готов толкова бързо, колкото и навън, те били пълнени с плодове, ядки или други пълнежи, които не са изисквали готвене.
Тъй като холандските имигранти започнали да се заселват в САЩ, те продължили да правят своите olykoeks, където са били повлияни и от други култури, докато стигнали до днешните понички. Първоначалното решение за суровия център, а именно да се пълни с някакъв пълнеж, било изместено от Хансен Грегъри, американски корабен капитан. През 1847 г. Грегъри решава този проблем чрез пробиване на дупка в центъра на топката тесто. Така той елиминирал проблемния център.
Една доста митична версия за откритието на Грегъри гласи, че идеята му е дадена насън от ангели. Макар да има още версии около самото измисляне на дупката, делото безспорно се приписва на този капитан.
През 1920 г. роденият в Русия имигрант Адолф Левит създава първата автоматизирана машина за понички. Футуристичният автоматизиран процес за правене на понички бил представен на Световния панаир в Чикаго през 1934 г. Панаирът рекламирал поничките като хита на Века на Прогреса и те станали за миг кулинарна сензация в цялата страна.
Понастоящем поничките са любима храна за милиони хора по целия свят. В днешно време славата им не избледнява, а напротив - расте и се развива. Всекидневно се създават нови вкусове и украси, така че винаги имаме възможност да опитаме някоя нова и различна поничка.
Коментари