Поничката представлява тестено изделие с леко сплескана и кръгла форма, месено в дланта и пържено в дълбока мазнина до тъмно-златист цвят. Традиционно поничката преди пържене се пълни с конфитюр или мармалад. На 14 септември пък отбелязваме деня на поничките с крем.
Все по-често се случва обаче поничките да се пълнят едва след като са изпържени - обикновено се използва мармалад асорти или конфитюр от рози, ликьорен крем, крем нишесте, шоколад, дори и извара. Готовата поничка обикновено е глазирана или щедро посипана с пудра захар, може също така да бъде намазана със сладко от портокалови корички или обилно полята с шоколад.
Идеалната полска поничка е пухкава и едновременно с това леко вдлъбната с перфектна кръгла форма, бронзова отгоре и отдолу, а светлата част помежду дава гаранцията, че тестото е пържено в прясна мазнина.
Енергийната стойност на една поничка от 60 г е около 244 ккал, т.е 406 ккал на 100 г. В действителност калоричността на поничката до известна степен ще зависи от количеството мазнина, абсорбирана от тестото (съотношението на калориите мазнина:въглехидрати на единица маса е 9:4).
Ето и малко история за поничките. Те били известни още в Древен Рим, където ги консумирали по време на честването на края на зимата и настъпването на пролетта. Първоначално поничките не били приготвяни в познатия ни днес сладък вариант. Сладката поничка най-вероятно е заимствана от арабската кухня. Първоначално в полската кухня поничките са били под формата на тесто, пълнени с бекон, консумирани най-вече по време на карнавалите.
Поничките в сладкия си вид се появяват в Полша през XVI век. Кръглата форма навлиза през XVIII век, когато за печенето започват да се използват мая и дрожди, благодарение на които тестото за понички става много пухкаво.
Това е един от най-традиционните полски тестени десерти, за което свидетелства дори Миколай Рей в своето произведение Животът на един честен човек.
Йенджей Китович припомня как изглеждат сервираните ястия по време на управлението на Август III:
Френски сладкиши, торти, пастети, бишкоти и други, а дори и понички - които се считали за най-висше изкуство. С едновремешната поничка можело да ти бъде насинено окото, докато днешната е толкова пухкава, мекичка, лекичка, че стискайки я в ръка, тя се връща в първоначално си състояние, а вятърът би я духнал от чинията.
Възприето е, че който по време на мазния четвъртък не хапне поничка, няма да му върви. Мазния четвъртък – това е последният четвъртък преди Великия пост. От този ден започва последната седмица на карнавала. В Полша, както и в католическите части на Германия, на този ден е позволено чревоугодничеството.
Статистически погледнато, на този ден всеки поляк изяжда по 2-5 понички, а всички поляци заедно изяждат почти 100 млн. понички. В миналото някои от готовите понички се пълнели с бадеми или с орехи. Вярвало се е, че който попадне на такава, ще има щастие в живота си.
Къде как наричат поничките
В Шльонск (област в Полша) поничките са известни под названието крепле. Това наименование е доста старо. Според издадената през 1714 година във Франкфурт и Лайпциг шльонска хроника в отделения шльонски език както в разговорната, така и в художествената реч е съществувала думата крепел.
В немския език няма едно название на този сладкарски продукт, а думата Pfannkuchen може да означава както поничка, така и палачинка.
Поничките в другите страни се различават от тези в Полша. Разликата произтича от използването на специално брашно и малко по-различния начин на пържене в мазнината. Например, пържат се от двете страни само за няколко секунди – по този начин мазнината не се просмуква. По същата технология се приготвят Berliner Pfannkuchen – не толкова мазните немски понички.
Известни в Португалия като Bolas de Berlim, а във Франция - Boule de Berlin, във Финландия – Berliininmunkki.
Руските понички най-много се доближават до полските. В Израел имаме - sufgania, които много се доближават до немския вариант. Унгарските пък farsangi fánk са без пълнеж и се сервират се поотделно.
В американската култура поничките са известни като doughnuts /донъти/ и имат форма на пояс. Във Великобритания поничките са близки до полските такива.
Каквото и да говорим, поничките с право са истинско удоволствие не само за чревоугодниците, а и за хората, които искат от време на време да нарушат правилата на здравословното хранене, защото няма да се лъжем - мазни са, но пък са толкова вкусни.
Коментари