Място на подправките в живота на човечеството
Спечелени и пропилени огромни богатства, съблазнени могъщи владетели, излекувани болести и открити нации - всичко това се е случило в името на подправката. Подправките винаги са омагьосвали въображението ни. Те ласкаят сетивата ни: зрението ни с живите си цветове, обонянието ни с примамливите си аромати и вкуса ни с отличителните си вкусове.
Подправките са били катализаторите на някои от най-големите приключения в човешката история, от Христофор Колумб до Васко да Гама, както и движещата сила за Британската източноиндийска компания и Британската империя, чиито търговци превръщат Лондон в най-големия пазар на подправки в света от 200 години.
Много драматично е прехвърлянето на остров Манхатън през 1667 година на Англия в замяна на богатия на индийско орехче остров, Run, на холандците. Подправките зареждат с енергия ежедневните ни приключения в храната и ни напомнят за пътувания до екзотични места - и страхотни вечери с приятели и семейство.
Примитивното начало при подправките
Въпреки че думата подправка не се появява до края на 12-ти век, употребата на билки датира от живота на ранните хора. Ранните цивилизации увивали месо в листата на храстите, като случайно открили, че това подобрява вкуса на месото, както и някои ядки, семена, горски плодове и дори кора.
Твърди се, че щедрото използване на подправки в древността е било начин да се маскира често неприятният вкус и миризма на храната, а по-късно и да се запази свежата храна. Дали е верен този мит е въпрос на спорове, но едно е безспорно - цената и стойността на подправките винаги са били много високи, така че е малко вероятно да използвате нещо много скъпо върху по-евтина, по-малко свежа храна.
Подправките в древни времена
- Подправките в библейски записки
От зората на библейските времена - някъде през 17 век преди Христа подправките са били ценени за голямо разнообразие от приложения, включително религиозни приложения, погребални ритуали, лекарства, търговия и подправяне на храната. Подправките се споменават многократно в Библията. В Песента на Соломон се споменават няколко кулинарни подправки, включително канела и шафран. През 1000 година преди новата ера царица Сава посетила цар Соломон в Йерусалим и му предложила 120 мери злато, много подправки и скъпоценни камъни. Народът на Израел описва мановия хляб като : бял като семена от кориандър. Новият завет се отнася до религиозен десятък от една десета от вашите аромати - джоджен, копър и кимион;
- Древен Египет
Обобщение на древните египетски медицински практики от 1500 година преди новата ера, се цитират медицински лечения, състоящи се от кимион, кориандър, копър, чесън, мента, лук, мента, мак и лук. Лукът и чесънът са били от особено значение.
Работниците, които са построили Великата пирамида на Хеопс, са консумирали лук и чесън за укрепване на здравето, както и за издръжливост, а скилидки чесън са открити в гробницата на фараона Тутанкамон. Някои древни египтяни дори поставяли дървени фигури от скилидки чесън в гробниците си, за да си осигурят вкусен и полезен задгробен живот. Египтяните също обичали да овкусяват храната си с кардамон и канела, които доставяли от Етиопия;
- Месопотамия
Древните клинописни записи отбелязват използването на подправки и билки в Месопотамия в плодородните долини на Тигър и Ефрат, където са били известни много ароматни растения. Шумерски глинени плочки от медицинска литература, датиращи от 3-то хилядолетие преди новата ера, споменават различни ароматни растения, включително мащерка. Свитък с клинописно писмо, създаден от асирийския цар Ашурбанипал (668-633 година преди новата ера), записва дълъг списък от ароматни растения като мащерка, сусам, кардамон, куркума, шафран, мак, чесън, кимион, анасон, кориандър, силфий, копър и смирна. Древните асирийци също са използвали сусама като растително масло;
- Персия
Лукът, чесънът и шалотът стават популярни подправки в Персия до 6 век педи Христа. Записите от цар Кир (559-529 година преди новата ера) отбелязват покупка на едро на 395 000 връзки чесън. Персите също произвеждали етерични масла от рози, лилии, кориандър и шафран;
- Индианските народи
Подправки и билки като черен пипер, канела, куркума и кардамон са били използвани от индианците от хиляди години както за кулинарни, така и за здравословни цели. Подправки, местни за Индия като кардамон и куркума са били култивирани още през 8 век преди новата ера в градините на Вавилон;
- Римската империя
Римската империя, чиито граници постепенно се разширяват от едната страна на Средиземно море до другата, не може да пренебрегне тези омайни подправки. Огромни количества шафран бяха разпръснати по улиците на Рим, за да отпразнуват влизането на Нерон в града. Предполагаемото прекомерно потребление на храна от древни римляни е очевидно в голямото разнообразие от подправки, използвани в ястията на богатите. Дългият пипер е предпочитаната от римляните подправка. Без съмнение подправките са били символ на статус в Рим.
Подправките през Средновековието
От 10-ти век нататък кръстоносните походи довеждат до преоткриване на подправките. Те се завръщат на трапезите на големите и могъщи европейски дворове. Подправките достигат до Великобритания главно от Ориента, по суша през Арабия и Червено море, Египет и пристанищата на Венеция и Генуа. Венецианските търговци, стратегически разположени по средата между Леванта и Западна Европа, стават големи посредници в търговията с подправки. Те изпращат своите товари през Фландрия и Ниските земи за продажба на местните пазари, за да снабдяват страните от Северна Европа.
Някои подправки струват толкова много, че една от тях дори се превръща във валута: черен пипер. Освен традиционния черен пипер, някои от другите ценени подправки на епохата са дълъг пипер от Суматра, джинджифил, карамфил, канела, индийско орехче и галангал - подобна на джинджифил подправка от Югоизточна Азия.
Великите географски открития
Както при всяко голямо откритие, откриването на маршрута за подправки по южното крайбрежие не е случайно. Португалски навигатори и географи са работили над него повече от половин век. Мореплавателят Хенри, който насърчава изследването на африканския бряг, е най-известният от тях.
Христофор Колумб отплава през 1492 година, за да се отправи на запад и да намери злато и подправки, надявайки се да достигне индийското крайбрежие, където могат да бъдат намерени тези скъпоценни стоки. Контролът и снабдяването на пазара на подправки тогава са ключови цели за португалските и испанските сили в целта им да премахнат арабския и венецианския монопол в Средиземно море.
Един ден през май 1498 година Васко да Гама закотвя кораба си край бреговете на Индия. Най-после е открит морският път към Индия.
Три месеца по-късно да Гама тръгва на обратното си пътуване до Лисабон, носейки новината, че владетелят на Каликут е готов да обмени канела и карамфил, джинджифил и черен пипер за злато, сребро и червен плат. Европейската търговия с подправки преминава в ръцете на португалците, които се задържат в продължение на един век, само за да я загубят от холандците, чиято търговия с Ява и Островите на подправките, както Молукските острови, ги изстрелва на върха. А британците на свой ред вземат този монопол в свое ръце.
Съвременната търговия с подправки
Днес колониалните империи са изчезнали, подправките се използват в почти всичко, което ядем, а разходите са относително ниски. Трудно е да си представим, че тези ароматни парчета листа, семена и кора някога са били толкова желани и скъпи. Векове наред са се водили войни, откривани се нови земи, всичко това в търсене на подправки. Въпреки това, много от подправките имат други предполагаеми свойства, както и кулинарните им приложения, като индийско орехче, което някои смятат за афродизиак.
Благодарение на модата на международните пътувания, сега можем да се заемем със собственото си откриване на подправките. Можем да се разходим из пазарните сергии по целия свят, където подправки, парфюми и екзотични растения и цветя очароват сетивата. И когато пренесем тези аромати и вкусове от далечни места в домовете си, ние отново ставаме откриватели - на очарованието на непознатото.
Не пропускайте да видите тази класация на най-полезните билки и подправки. Традиционната ни кулинария се слави с много апетитни гозби, но те дължат славата си често именно на типичните за българската кухня подправки.
Коментари