Гевречетата са сред най-популярните тестени закуски не само в България, но и в други страни, сред които Германия, Австрия, Франция. Те са меки, вкусни и ароматни.
Хлебните изделия се срещат в разнообразни форми и с различни имена - кравайчета, бейгъли, брецели. Някои представляват обикновено кръгло хлебче с дупка в средата, а други са усукани като панделка. Има гевречета със семена и други поръски, както и съвсем обикновени парени гевреци. Най-емблематични пък са гевречетата със сусам!
Какво е общото между всички тези печива?
Според едно предание историята на гевреците е много стара и обвита в мистика. Смята се, че тяхното приготвяне датира от Средновековието и е свързано най-напред с честването на зимното Слънцестоене в Европа.
Хлябът е направен в тази форма именно в чест на Слънцето, като някъде го украсявали допълнително като символ на четирите годишни сезона. Кръглият хляб с дупка бързо заел важно място в религиозните ритуали на Стария континент и станал неизменна част от кулинарните традиции на европейските народи.
В миналото хората вярвали, че гевреците притежават вълшебни сили - защитават от зли духове и носят благоденствие заради формата им. Преданията сочат още, че тяхната магическа сила е най-голяма в периода на зимното слънцестоене. Ето защо е препоръчително да се хапват именно тогава.
Смята се, че съвременни гевреци са именно наследници на някогашните древни питки и хлябове. Кравайчетата са част и от българската традиция коледуване, която се изпълнява на Бъдни вечер.
Тогава гегите на коледарите са украсени именно с гевречета или колачета. Същите могат да се приготвят и за украса на трапезата за Бъдни вечер, отново с пожелание за здрава, мирна и плодородна година, изпълнена с щастие, обич и разбирателство.
С вкусни гевречета, пуканки, сушени плодове и ядки често биват украсени и красивите сурвачки на малките сурвакари, които обхождат къщите на 1 януари (Васильовден), произнасяйки пожелания за здраве и късмет на домакините през цялата година.
