Всички народи по света имат свое наименование за предястието: французите го наричат ордьовър, руснаците - закуска, испанците пък имат техните тапас. Предястията се смятат за модерно изобретение от ресторантите, но истината обаче е, че историята на тези блюда се простира векове назад във времето, дори хилядолетия.
Преди да стане думата antipasto, тя е навлязла в английския език просто като antepast. Като оставим настрана това, че двете думи имат много малка разлика в изписването си, трябва да се отбележи, че и двете думи произлизат директно от латински и се превеждат като преди /ante, anti/ ястието /patus/.
Освен древното име концепцията на ястието е дори по-стара - в края на републиканския Рим /I-век преди Христа/ храненето вече е започвало да се разделя на определени блюда, сервирани последователно. Съставките на това ястие извън Италия може да включват неща като пържени калмари и сос от спанак и артишок, но в самата Италия в скъпите ресторанти оригиналните съставки остават непроменени. Обикновено те включват риба, сушени меса, маслини, чушки, сирена и зеленчуци в зехтин или оцет.
Както всички останали ястия в италианската кухня, така и антипастите могат да се различават в различните области - в зависимост от наличните продукти и местните особености. Примерно жителите на Северна Италия слагат в техните антипасти местни сушени меса като мортадела и прошуто, гъби и речна риба.
В южна Италия пък предпочитат месо и колбаси като италианската луканка сопресата и морска риба. Много от вас може би си мислят, че тази дума е навлязла в английския език в последния половин век заедно с интереса към автентичната италианска кухня, но това не е така. Тази дума е била използвана още през 1590 година в сборник, в който пишело, че първото ястие се прави с вкусно месо, което изостряло апетита.
За първи път терминът антипаста в италианската кулинария се споменава през XVI- ти век в книгата на Доменико Ромоли La singolare dottrina, която се появила на бял свят през 1560 г. В книгата се разказва за менюто на хората във всеки ден от годината, а също така и за начина на държане и порядките на трапезата, на която задължително е първо да се сервира закуска /antipasti/.
Английският филолог Ф. Ф. Ебот е написал, че закуската на древните римляни по времето на Цицерон се състояла от яйца, колбаси, маслини, салати, артишок и аспержи. Личният готвач на Папа Пия V-ти Бартоломео Скалпи много често използва термина antipasti. В предисловието на четвъртата част на книгата Opera, Скалпи пише, че е направил списък с блюда, които обичайно се ядат в Италия и особено в Рим и които не са закуски или десерти.
Думата антипаста често се сравнява с френския термин hfrs d`oeuvre и испанския тапас, но произходът на тези термини е различен. В съвременната италианска кухня антипастите се делят на седем основни групи: зеленчуци или гъби в масло, мариновани зеленчуци, осолени зеленчуци, ястия с месо, ястия с риба, кашкавал, запечен хляб с подправки.
Коментари