Няма човек, който да не е ял мусака, или поне да не е запознат с това, какво представлява тя. Ние го считаме за нещо традиционно българско ястие, но всъщност мусаката е арабско ястие и дори името й е взаимствано от арабски, където е "musaqqaa", което в буквален превод означава изстуден.
Мусаката съществува сред всички балкански народи: българи, турци, гърци, румънци, всички ние приемаме мусаката като част от собствената си култура и кухня.
Макар и при всички тези народи да има ястие носещо това име, то в приготвянето на муската има огромни различия. Както знаем в България мусаката се приготвя от кайма, картофи, лук и подправки, които се задушават, след което се пекат и накрая се заливат със смес от кисело мляко, яйце и брашно.
В арабската кухня, откъдето е и взаимствано името й, приготвянето и по скоро наподобява салата, тъй като е охладено ястие от патладжани и домати. Сервира се като мезе.
Гърците са тези, които са спомогнали за популяризирането на мусаката и заради това по света е гръцката рецепта е приета като оригинална. Тя се приготвя без картофи, а с патладжани.
Гръцката мусака се прави като се редуват пластове от запържени филийки патладжани, доматен сос и мляно месо, предимно овнешко или говеждо. Заливката й се прави със сос бешамел и за завършек - настърган кашкавал.
С подобни продукти се прави турската мусака (мляно месо, зелени чушки, запържени патладжани и лук), но те не се редят на пластове. Турците я сервират с пилаф или турски таратор (джаджик).
Румънската мусака се доближава до българската, тъй като и при нея патладжаните се заместват от картофи. Мусаката днес има много варианти и различни начини, по които да се приготви. Прави се с месо или без месо, със зеле, с чушки, с гъби или боб.
С нея може да се интерпретира доста. Заливката й е обаче се запазва не променена: брашно, кисело мляко и яйце. Макар че може да се приготви и без нея. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус и предпочитания.
