На 18 януари православната църква почита един от совите светци - Свети Атанасий Велики. Този светец от календара е роден в далечната 295 година. Участва в известният Никейски събор като дякон. Пет години по-късно е удостоен със сан епископ. Служи в Александрия, където се отличава с активната си позиция срещу арианството. Умира на 2 май 373 година.
Народните вярвания обаче му определят по-различна роля. В съзнанието на народа той е брат-близнак на Свети Антоний, чийто празник е на 17 януари и е властелин на снега, студа и ледения зимен дъх. От денят, когато се чества празника му, зимата се стяга да си отиде и да отстъпи мястото си на лятото.
Затова преданията разказват, че светията съблича зимния си кожух и отива в планината, облечен в бялата си празнична риза и яхнал бял кон и се провиква зимата да си отива и да идва лятото.
Атанасовден е средата на зимата и след него денят започва да нараства с едно просено зрънце според поверията. Наричат го още Среди зима.
На този ден хората започват да преглеждат какви запаси са им останали от храна и дърва, за да преценят дали ще им стигнат до пролетта, защото може да предстои труден и тежък период до края на зимния сезон.
Според друго народно вярване Свети Атанасий е господарят на чумата и на други страшни болести като шарката по децата. За да умилостивят болестите, както и техния повелител-светец, хората приготвят специална трапеза (разгледайте галерията с вкусни рецепти за Атанасовден)
На масата на Атансовден трябва да има обреден хляб, намазан с мед, който се раздава на приятели и съседи, за да е лека болестта, ако сполети някого. Жените пекат содени питки, които се дупчат отгоре с вилица, за да не се дупчат децата от шарка. Някои питки се правят във форма на куче, защото се смята, че чумата се плаши от кучето.
На Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се пече кокошката с ориз. От гозбата се раздава на близки хора против болестите. На много места се правят общи народни курбани, с които се умилостивява светецът, да излекува тежка болест или да спаси хората от премеждие. Подходящо е на този ден да се направи и личен курбан при тежък здравословен проблем.
На трапезата на Атанасовден във всеки дом задължително трябва да се сложи содена питка, свинско печено или сготвено със зеле, питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз.
Обредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също присъстват на празничната трапеза.
За празника се спазват и много забрани. Жените не бива да работят, а мъжете да не впрягат добитъка, за да са здрави животните им.
Жените не бива да шият и плетат, защото убодено място зараства трудно лесно.
Не бива да се пипа вълна, защото се смята, че чумата спи в нея.
Не се вари боб, леща, царевица, за да не разболяват децата.
Перата на закланите птици трябва да се запазят, защото се вярва, че са лечебни.
На този ден жените внимателно решат косите си, за да изчешат болестите.
Атанасовден и е ден за гадаене дали ще е плодородна година. Ако на този ден не вали сняг, следващата зима ще е дълга.
Атанасовден е празничен и е прието хората да излязат по високите места в своето селище, за да посрещнат изгрева. Не бива обаче да се играе хоро на този ден, защото според народното предание чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си.
На този ден имен ден празнуват всички, носещи името на светеца - Атанас и производните от него - Атанаска, Нася Наско, Таньо и други.
Това е и професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и точиларите, защото се смята, че двамата светии - Антоний и Атанасий, са изобретателите на ковашките клещи.
Коментари